Книги на Амелия Личева, Красимир Костов, Мартин Иванов са сред новите заглавия на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

Книги на Амелия Личева, Красимир Костов, Мартин Иванов са сред новите заглавия на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, съобщава оттам.
Личева е автор на „Личен речник на литературните термини“, редактор на изданието е Калоян Игнатовски, автор на корицата е Антонина Георгиева.
Речникът на литературните термини е свръхактуален и изчерпателен източник на познавателна информация в сферата на литературната теория, казват от издателството. В статиите са представени широк кръг от понятия от класическата епоха до съвременността – от „антигерой“, „кайрос“ и „знак“ през „интертекстуалност“ и „световна литература“ до „дигитална хуманитаристика“, „кенсъл култура“ и „трансхуманизъм“. Акцентът върху „личен“ в заглавието не насочва към авторството, нито изтъква собствената гледна точка на Амелия Личева, уточнява издателството.
„Феноменология на динамичната дидактика“ е дело на Красимир Костов. Редактор е Иван Крумов, а художник на корицата - Антонина Георгиева.
Динамичната дидактика е цялостна концептуална парадигма, очертаваща изследователска рамка, която отговаря на предизвикателствата на съвременното бързо променящо се общество. Тя обособява границите на динамичния конструкт – обучение, което се основава върху адаптивността, гъвкавостта и необходимостта от динамика в образователния процес, като разглежда обучението в качеството му на отворена система, способна да се променя във всеки един момент.
Научно-теоретично концептуално изследване на Красимир Костов има за цел да подпомогне изясняването на необходимостта от въвеждането на педагогическа динамика в преподаването, която да е в унисон и да отразява глобалните промени в съвременния бързо променящ се (динамичен) свят, т.е. трябва да се направят феноменологичен анализ и синтез на динамичната дидактика, пречупени през призмата на диалектическата абстракция. Основният мотив е насочен към необходимостта да се вникне по-задълбочено в проблематиката на тази многосъставна материя, тъй като тя оказва съществено влияние върху причините на нововъзникващите или вече възникналите процеси, казват от издателството.
Ново заглавие в каталога на УИ „Св. Климент Охридски“ е и „Цени и заплати през възраждането (1750–1878). Том 1. Зърнени храни, фуражи, храни, напитки и живи животни“ от проф. Мартин Иванов. Редактор на изданието е Анна Христова, а художник на корицата – Антонина Георгиева.
Изследването на проф. Мартин Иванов разглежда вещния свят на възрожденските българи, потребителските им предпочитания, модите и традициите, които следват и зараждането на национален пазар преди Освобождението. Изданието излага данни за десетки стоки, търгувани в рамките на днешните български земи между 1750 и 1878 г. За първи път по достъпен и удобен за ползване начин са систематизирани цените на зърнените и тестените храни, зеленчуците, варивата, плодовете и ядките, млечните произведения, месото, рибата и т. н.
Изследването стъпва върху непубликувана и практически неизползвана досега информация от търговски тефтери и кондики, съхранявани в архива на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, единадесет държавни архива и тридесет и шест исторически музея, прегледани от автора лично и на място. В таблици са представени най-важните параметри на всеки направен запис – дата, място, тип цена, характеристики на стоката или услугата, източник на информацията. Наред с оригиналните стойности в грошове всички цени са представени и в левове (франкове) спрямо въведената през 1888 г. метрична система.
Данните обхващат периода преди създаването на държавната статистика и заедно с по-стройните ценови редици, събирани от 1887 г. до днес, позволяват съставянето на индекс на потребителските цени, обхващащ 270 години (1750–2020). Във втория том в сходен вид ще бъдат представени заплатите и цените на услугите през Възраждането.
Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ (УИ) представя и „Социализъм - семейство - традиции“ от Мария Маринова. Редактор на изданието е Лора Султанова, дизайнът на корицата е дело на Лилия Иванова.
Книгата разглежда въпросите за това какво е мястото на семейната обредност в човешкия живот, как се създават и утвърждават социалистическите граждански ритуали, какво заляга в основата им, защо определени традиционни и християнски елементи устояват на упоритата атеистическа пропаганда през периода 1944-1989 г. и кои традиции издържат проверката на времето и на различните политически периоди, за да достигнат до 21-ви век. Въз основа на архивни и публикувани материали, както и на лични разкази на хора, живели през изследвания период, се разглеждат гражданските ритуали, целящи да изместят църквата от най-личната сфера на човешкия живот – раждането на дете, създаването на ново семейство и изпращането на починал.
Мария Маринова е доктор към Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2021 г. е главен асистент в катедра „Българска литература“. Занимава се с културна антропология и фолклор. Автор е на научни статии и студии в областта на семейната обредност. Ръководител е на проекти за фолклористични пътувания със студенти.
Ново издание е и „Колелото на живота“ от Райна Гаврилова, с редактор Анна Христова и художник на корицата Антонина Георгиева.
С него авторката допълва и задълбочава проучването си върху живота на възрожденския град – от облика на улицата и дома през храната, облеклото и методите за лечение до работата, празниците, ритуалите и развлеченията. Чрез документи и откъси от книги тя възстановява епохата, от която израства съвременното българско общество, казват от издателството.
"Колелото на живота" се съсредоточава не върху драматичните исторически събития от XVIII и XIX век., а върху всекидневието, оформящо мисленето и езика на хората, с аргумента, че тъкмо то в голяма степен обяснява страната днес. Акцентът е върху града, където по правило започват големите промени и се заражда гражданското общество, казват от издателството.
"Намирам разказа за живота в миналото такъв, какъвто го виждаме на улицата, на двора, в църквата, край семейната трапеза, за най-интересния поглед към историята, която мисля като море – на повърхността бушуват бури, но само на метри надолу се движат бавни течения, влияещи на климата на континенти", посочва проф. Гаврилова.
/КБ