Книги на Амелия Личева, Красимир Костов, Мартин Иванов са сред новите заглавия на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, съобщава оттам.
Личева е автор на „Личен речник на литературните термини“, редактор на изданието е Калоян Игнатовски, автор на корицата е Антонина Георгиева.
Речникът на литературните термини е свръхактуален и изчерпателен източник на познавателна информация в сферата на литературната теория, казват от издателството. В статиите са представени широк кръг от понятия от класическата епоха до съвременността – от „антигерой“, „кайрос“ и „знак“ през „интертекстуалност“ и „световна литература“ до „дигитална хуманитаристика“, „кенсъл култура“ и „трансхуманизъм“. Акцентът върху „личен“ в заглавието не насочва към авторството, нито изтъква собствената гледна точка на Амелия Личева, уточнява издателството.
„Феноменология на динамичната дидактика“ е дело на Красимир Костов. Редактор е Иван Крумов, а художник на корицата - Антонина Георгиева.
Динамичната дидактика е цялостна концептуална парадигма, очертаваща изследователска рамка, която отговаря на предизвикателствата на съвременното бързо променящо се общество. Тя обособява границите на динамичния конструкт – обучение, което се основава върху адаптивността, гъвкавостта и необходимостта от динамика в образователния процес, като разглежда обучението в качеството му на отворена система, способна да се променя във всеки един момент.
Научно-теоретично концептуално изследване на Красимир Костов има за цел да подпомогне изясняването на необходимостта от въвеждането на педагогическа динамика в преподаването, която да е в унисон и да отразява глобалните промени в съвременния бързо променящ се (динамичен) свят, т.е. трябва да се направят феноменологичен анализ и синтез на динамичната дидактика, пречупени през призмата на диалектическата абстракция. Основният мотив е насочен към необходимостта да се вникне по-задълбочено в проблематиката на тази многосъставна материя, тъй като тя оказва съществено влияние върху причините на нововъзникващите или вече възникналите процеси, казват от издателството.
Ново заглавие в каталога на УИ „Св. Климент Охридски“ е и „Цени и заплати през възраждането (1750–1878). Том 1. Зърнени храни, фуражи, храни, напитки и живи животни“ от проф. Мартин Иванов. Редактор на изданието е Анна Христова, а художник на корицата – Антонина Георгиева.
Изследването на проф. Мартин Иванов разглежда вещния свят на възрожденските българи, потребителските им предпочитания, модите и традициите, които следват и зараждането на национален пазар преди Освобождението. Изданието излага данни за десетки стоки, търгувани в рамките на днешните български земи между 1750 и 1878 г. За първи път по достъпен и удобен за ползване начин са систематизирани цените на зърнените и тестените храни, зеленчуците, варивата, плодовете и ядките, млечните произведения, месото, рибата и т. н.
Изследването стъпва върху непубликувана и практически неизползвана досега информация от търговски тефтери и кондики, съхранявани в архива на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, единадесет държавни архива и тридесет и шест исторически музея, прегледани от автора лично и на място. В таблици са представени най-важните параметри на всеки направен запис – дата, място, тип цена, характеристики на стоката или услугата, източник на информацията. Наред с оригиналните стойности в грошове всички цени са представени и в левове (франкове) спрямо въведената през 1888 г. метрична система.
Данните обхващат периода преди създаването на държавната статистика и заедно с по-стройните ценови редици, събирани от 1887 г. до днес, позволяват съставянето на индекс на потребителските цени, обхващащ 270 години (1750–2020). Във втория том в сходен вид ще бъдат представени заплатите и цените на услугите през Възраждането.
Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ (УИ) представя и „Социализъм - семейство - традиции“ от Мария Маринова. Редактор на изданието е Лора Султанова, дизайнът на корицата е дело на Лилия Иванова.
Книгата разглежда въпросите за това какво е мястото на семейната обредност в човешкия живот, как се създават и утвърждават социалистическите граждански ритуали, какво заляга в основата им, защо определени традиционни и християнски елементи устояват на упоритата атеистическа пропаганда през периода 1944-1989 г. и кои традиции издържат проверката на времето и на различните политически периоди, за да достигнат до 21-ви век. Въз основа на архивни и публикувани материали, както и на лични разкази на хора, живели през изследвания период, се разглеждат гражданските ритуали, целящи да изместят църквата от най-личната сфера на човешкия живот – раждането на дете, създаването на ново семейство и изпращането на починал.
Мария Маринова е доктор към Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2021 г. е главен асистент в катедра „Българска литература“. Занимава се с културна антропология и фолклор. Автор е на научни статии и студии в областта на семейната обредност. Ръководител е на проекти за фолклористични пътувания със студенти.
Ново издание е и „Колелото на живота“ от Райна Гаврилова, с редактор Анна Христова и художник на корицата Антонина Георгиева.
С него авторката допълва и задълбочава проучването си върху живота на възрожденския град – от облика на улицата и дома през храната, облеклото и методите за лечение до работата, празниците, ритуалите и развлеченията. Чрез документи и откъси от книги тя възстановява епохата, от която израства съвременното българско общество, казват от издателството.
"Колелото на живота" се съсредоточава не върху драматичните исторически събития от XVIII и XIX век., а върху всекидневието, оформящо мисленето и езика на хората, с аргумента, че тъкмо то в голяма степен обяснява страната днес. Акцентът е върху града, където по правило започват големите промени и се заражда гражданското общество, казват от издателството.
"Намирам разказа за живота в миналото такъв, какъвто го виждаме на улицата, на двора, в църквата, край семейната трапеза, за най-интересния поглед към историята, която мисля като море – на повърхността бушуват бури, но само на метри надолу се движат бавни течения, влияещи на климата на континенти", посочва проф. Гаврилова.
/КБ