Кънтри Джо Макдоналд, рок звезда от 60-те години и икона на протестната контракултура, почина на 84-годишна възраст

Кънтри Джо Макдоналд, хипи рок звезда от 60-те години, чиято песен I-Feel-Like-I’m-Fixin’-To-Die Rag се превърна в химн на протестиращите срещу войната във Виетнам и акцент на музикалния фестивал Уудсток, почина в неделя на 84 години, съобщава Асошиейтед прес. 
Макдоналд, който свиреше с групата си Country Joe and the Fish, почина в Бъркли, Калифорния. За смъртта му от усложнения, свързани с болестта на Паркинсон, съобщи Кати Макдоналд, съпругата му от 43 години.
Макдоналд беше дългогодишен участник в музикалната сцена на Бей Ериа, където негови колеги бяха Grateful Dead, Jefferson Airplane и някогашната му приятелка Джанис Джоплин. Той написа или съавторства стотици песни, от психеделични джем сесии до рок песни с влияние от соул музиката, и издаде десетки албуми. Но най-известен беше с блус песента, която написа за по-малко от час през 1965 г. – годината, в която президентът Линдън Джонсън започна да изпраща сухопътни войски във Виетнам – и записа в дома на основателя на Arhoolie Records Крис Щрахвиц в Бъркли.
Песента I-Feel-Like-I’m-Fixin’-To-Die Rag беше подигравателна възхвала на войната и ранната, безсмислена смърт. По времето, когато я написа, Макдоналд беше лидер на новосъздадената група Country Joe and the Fish и добави специален рефрен F-I-S-H преди песента: „Дайте ми F, дайте ми I, дайте ми S, дайте ми H.” Когато групата му се появи на Уудсток през 1969 г., Fish бяха на ръба на разпадането, а скандирането беше различна четирибуквена дума, започваща с „F“, а Макдоналд се изявяваше пред стотици хиляди хора. Мнозина пееха заедно с него, момент, запечатан в документалния филм за Уудсток, излязъл на следващата година, припомня Асошиейтед прес. 
„Някои хора намекваха за мир и други неща (на Уудсток), но аз говорех за Виетнам“, каза Макдоналд пред Асошиейтед прес през 2019 г. Той нарече песента „израз на гнева и разочарованието ни от войната във Виетнам, която ни убиваше, буквално ни убиваше“.
Песента го направи известен, но доведе до правни и професионални последствия. През 1968 г. Ед Съливан отмени планираното участие на Country Joe and the Fish в своето шоу, когато научи за новия начален възглас. Скоро след Уудсток Макдоналд беше арестуван и глобен за използването на възгласа по време на шоу в Устър, Масачузетс, което допринесе за ускоряването на разпадането на групата.
Макдоналд дори изпълни песента в съда. Приятелствата му с политически радикали като Аби Хофман и Джери Рубин доведоха до това, че той беше призован като свидетел в процес срещу организаторите на антивоенни протести на Националната среща на Демократическата партия в Чикаго през 1968 г. На свидетелското място той обясни как се е срещнал с Хофман и другите и им е разказал за I-Feel-Like-I’m-Fixin’-To-Die Rag. Когато започна да я изпълнява, съдията го прекъсна с думите: „В съдебната зала не се разрешава пеене“. Все пак Макдоналд рецитира текста.
През 2001 г. дъщерята на покойния джаз музикант Едуард Кид Ори съди Макдоналд, твърдейки, че мелодията на песента му много прилича на джаз инструментала на Ори от 20-те години Muskrat Blues. Окръжен съдия в Калифорния се произнася в полза на Макдоналд, позовавайки се отчасти на „неразумното“ забавяне между издаването на песента и завеждането на делото.
Макдоналд продължи да прави турнета и да записва албуми десетилетия след Уудсток, но остана свързан с края на 60-те години, период, за който открито копнееше в рок песента си от края на 70-те Bring Back the Sixties, Man. Албумите му включват Country, Carry On, Time Flies By и 50, а той продължава да пише протестни песни, най-известната от които е Save the Whales от 1975 г.
Въпреки че е известен с антивоенната си дейност, Макдоналд признава, че има противоречиви чувства по отношение на Виетнам. В края на 50-те години той служи в морската пехота в Япония и се идентифицира както с протестиращите, така и с тези, които служат в чужбина. През 90-те години помага за организирането на изграждането на мемориал на ветераните от Виетнам в Бъркли, който е официално открит през 1995 г.
Макдоналд е бил женен четири пъти, последно за Кати Макдоналд, и има пет деца и четирима внуци. През втората половина на 60-те години той имаше периодични връзки с Джоплин, двама млади хипита, чиито кариери и темпераменти ги разделиха. Когато Макдоналд й казва, че според него трябва да се разделят, тя го моли да напише песен, която се превърна в баладата Janis, припомня Асошиейтед прес. 
Кънтри Джо Макдоналд всъщност не е роден в провинцията, въпреки прякора си. Роден е на 1 януари 1942 г. в столицата Вашингтон, а е израснал в Ел Монте, Калифорния. Син е на бивши комунисти, които го кръстили на Йосиф Сталин и го насърчавали да обича музиката и да се идентифицира с работническата класа. Още като тийнейджър започнал да пише песни, свирел достатъчно добре на тромбон, за да води маршируващия оркестър на гимназията си, и сам се научил да свири фолк, кънтри и блус песни на китара.
След като се завръща от военноморските сили в началото на 60-те години, посещава колеж в Лос Анджелис, но скоро се премества в Бъркли и се потапя във фолк музиката и протестите срещу войната във Виетнам. 
През 1965 г. сформира групата Country Joe and the Fish с колегата си певец и китарист Бари „The Fish“ Мелтън, към които по-късно се присъединяват Брус Бартол, Дейвид Бенет Коен и Гари „Chicken“ Хирш. Името е предложено от издателя на списание Юджийн Денсън, който цитира думите на Мао Дзедун, че революционерите са „рибите, които плуват в морето на хората”. Макдоналд е наречен „Кънтри Джо”, защото Денсън е чул, че Сталин е бил известен като „Кънтри Джо” по време на Втората световна война.
Подобно на Jefferson Airplane, The Byrds и други групи, The Fish еволюира от фолк към фолк-рок и ейсид рок. Дебютният им албум Electric Music for the Mind and Body излезе през май 1967 г. и включваше малък хит, Not So Sweet Martha Lorraine, заедно с многобройни дълги импровизации. Месец след излизането на албума, те се появяват на Monterey Pop Festival, първото голямо рок събитие и връхна точка на така нареченото „Лято на любовта“.
„Мисля, че „Лятото на любовта“ беше измислено от медиите или нещо подобно, защото не си спомням да сме си мислили: „Уау, това е „Лятото на любовта“, каза той в интервю през 2018 г. „Но бях развълнуван да бъда част от тази нова контракултура и нова общност, защото никога не се бях чувствал комфортно в другите общности, към които принадлежах, докато растях и служех във Военноморските сили. Родителите ми всъщност бяха евреи комунисти. Никога не се чувствах част от това, но бях наистина развълнуван и щастлив да бъда хипи“, обобщава музикантът.