Изложба, озаглавена "Кое е красиво?", представиха във фоайето на Културен дом НХК деца на възраст между II и IV клас от Частно основно училище "Селестен Френе" в Бургас. Авторската експозиция е резултат от тяхното проектно-базирано обучение по "Архитектура за деца", което е авторска програма на училището вече трета поредна година.Нейната цел е стимулирането на познанията и активната позиция на децата спрямо заобикалящата ни среда, възпитаването на визуална култура, както и развитието и подкрепата на творческото въображение. През последната учебна година в рамките на програмата децата се запознават с творчеството на голям брой архитекти и артисти, а след това създават и свои интерпретации на произведенията, които са ги провокирали и вдъхновили. Освен в творческите задачи, по време на обучението децата активно участват и в дискусии, търсейки отговор на големия въпрос, поставен им в началото на учебната година, а именно какво прави едно нещо красиво и има ли формула за постигане на красота. Пред БТА арх. Десислава Стоянова, преподавател по архитектура в ЧОУ "Селестен Френе"q разказа още за ползите от такъв тип обучение при децата и какво е красиво според тях.Какви са базисните умения, които часовете по архитектура развиват у децата?
- Архитектурата е прекрасен образователен инструмент с много широк обхват – може да бъде обвързана както с хуманитарните, така и с точните науки. Едновременно с това е творческо, а защо не и философско занимание. Основната цел на програмата „Архитектура за деца“ е да стимулира познания и активна позиция у децата относно заобикалящата ни среда, да възпитава визуална култура, да развива и подкрепя творчеството и въображението. Процесите, през които минаваме в часовете, са свързани и с развиване на умения за работа в екип и натрупване на вътрешна увереност в собствените способности – част от уменията на XXI век, които са във фокуса на съвременното образование.
През какви знания преминават учениците, за да сътворят даден обект?
- Часовете обикновено започват с презентация и обсъждане на творчеството на известен архитект или артист, или друга тема. Това е отправната ни точка към творческия процес. През предходните две години децата натрупаха опит по отношение на работа с инструментите и материалите в работилницата, както и организационни умения за разпределяне на задачите и справяне с ограниченото време. През тази година задачите с точни инструкции бяха сведени до минимум, за да може всеки да работи по собствени творчески идеи, вдъхновен от разгледаните примери. Това е труден процес, в който децата създават нещо от нулата, минават през съмнения и разочарования, но също ентусиазъм и състояние на поток и в този процес се научават да се справят с емоциите си. Някои установиха, че предпочитат да работят в екип, а други самостоятелно. На някои деца силата е в моделирането, а на други в рисуването. Това разнообразие на гледни точки засили толерантността и подкрепата помежду им. Задачите имат за цел да стимулират също любопитството към света и любовта към експеримента. И не оставят почти никой равнодушен или безучастен.
Какво е красиво според тях и кой дава оценката - къде човек може да открие златната среда за общоприетата красота?
- През тази учебна година разглеждахме понятието „красота“ от много гледни точки, с цел да излезем от стереотипа за това кое е красиво и да разширим границите на познатото. Децата се срещнаха с много провокиращи примери от света на изкуството и архитектурата, които ги замислиха и изкараха от шаблона – „това е хубаво, а това не е“. Наложи се да развиват допълнителни критерии за оценка и да търсят повече информация за контекста на всяка творба, за да могат да я оценят. С времето започнаха да правят сравнение с много по-широк набор от примери. Презентациите и дискусиите в началото на часовете имаха за цел да стимулират процеса по изграждане на собствено мнение, но също и на неговото изразяване и обосноваване.
Какви са най-често задаваните от децата въпроси, когато се стигне до някои от странностите и особеностите на местната архитектурна и въобще екстериорна среда?
- Децата са в процес на опознаване на света, но отправната им точка е най-близкото и най-познатото, което приемат за даденост. Архитектурната ни среда възпитава нашите деца. За да развият собствено критично мислене към нея, на първо място е необходимо да настроят сетивата и мисълта си за това – да виждат взаимовръзките и контекста, да познават различни примери от света, да си задават въпроси, вместо да мислят, че знаят всички отговори. Това е дълъг процес, който във "Френе" се опитваме да стимулираме още от ранна възраст, при това не само в часовете по архитектура, а в цялата програма.
Защо часовете по музика, изобразително изкуство, танци и въобще изкуства, са важни за възпитанието на естетика и каква е невидимата нишка, която пропускаме, неглижирайки тези предмети?
- Образователният процес все още е силно фокусиран върху академичните постижения, които са сравнително лесни за измерване. Творчеството обаче е по-абстрактна категория. Ето, например, на въпроса „Кое е красиво?“ кой е правилният отговор? Творчеството дава възможност за себепознание и себеизразяване по най-естествен начин. Помага да регулираме и опознаваме емоциите си. Това от своя страна помага във взаимодействията ни с другите. Пътят към творчеството за всяко дете е различен. За някои е много естествен и обикновено казваме, че тези деца имат талант в дадена област. На други им е необходимо време да изпробват и експериментират в сигурна среда. В ЧОУ „Селестен Френе“ са силно застъпени заниманията с театър, музика, архитектура и приложни изкуства, защото вярваме, че изкуството е неизменна част от естествената природа на всяко дете и допринася за развитието на уменията, задълбочения и критичен поглед, и не на последно място - с времето наблюдаваме, че подобрява и мотивацията в академичния процес.