„Благодаря на институциите, които предоставиха творби за тази изложба и на частните колекционери, които се съгласиха в тази експозиция да участват техни собствености – много от тях недостъпни или почти никога непоказвани в колекции. Затова тази изложба е по-различна, затова тя е не само различно пространство, но и един втори том, едно второ издание на онова, което всъщност тази ретроспекция на един толкова дълъг и богат творчески живот е подложен на съдбата“, каза той пред гостите.
По думите му има нещо необичайно във факта, че кураторът на тази изложба е едновременно и син на автора, и професионалист, историк на изкуството, изкуствовед и критик. „И също така от десетилетия със гордост мога да кажа, нещо като партньор в тандем с баща ми, с който почти заедно осъществявахме повечето негови изложбени и издателски проекти през годините“, добави той.
Посочи, че също така за първи път извън София се показва големият стенен килим, озаглавен „Моят град“ и то по начин, какъвто на друго място не е бил показван досега, защото до него е изложен неговият така наречен „проект“, който всъщност е една илюстрация на градовете, които авторът е обичал, а сред тях е и Пловдив.
Уточни, че в изложените цикли, които са любими на публиката и колекционерите присъства едно смесване между илюстрацията и живописта, където илюстрацията става все по-живописна, а живописта все по-разказваща.
Според Филип Зидаров едни от най-характерните черти на баща му са били чувството за хумор, сарказмът и самоиронията му. „Той беше казал „Аз не мога да кажа на всеки какво мисля за него, защото тогава се скарам с целия свят, но за себе си не мога да се скарам. И затова мога да се представя по какъвто искам начин - смешен, ироничен, подигравателен, но това съм аз, и същевременно, не само аз“, каза кураторът на изложбата относно шеговитите автопортрети на твореца.
Той разказа, че когато баща му многократно е илюстрирал някои свои любими произведения и автори като Ханс К. Андерсен, е споделил, че е започнал да разбира писателя, едва когато е стигнал до неговата възраст. „Това е пример за мъдростта на голямата литература – тя може да бъде четена и разбирана по един начин от малки деца, от юноши, от по-големи, от възрастни и дори от старци“, посочи Зидаров.
Посетителите разгледаха героите от десетките илюстрирани класически произведения на световната литература като Том Сойер и Хък Фин, Дългия Джон Силвър, Али Баба, Чичо Том, Принца и просяка, Хари Потър, както и повечето от емблематичните лични „открития“ в живописта на Любен Зидаров – сатиричните автопортрети, образите от негови „магарешки“, „бабешки“, „морски“, „градски“ и „селски“ серии.
С творби от своите фондове в изложбата участват Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Градската художествена галерия – Пловдив, музеят на Национална художествена академия - София, Музеят на МВР, галериите в Пазарджик, Велико Търново, Казанлък, Русе, „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово.
Мащабната ретроспектива, показана през 2024 г. в галерията на Съюза на българските художници (СБХ) в София, е била организирана като почит към забележителния художник и може да бъде видяна до 26 септември.
Любен Зидаров (1923-2023) е посветил над седем десетилетия на изкуството на книгата. Той е един от най-разпознаваемите и обичани български илюстратори. Признат за един от създателите на модерното течение в българската илюстрация от 60-те години на ХХ век, Любен Зидаров е и един от основоположниците на рисувания комикс в България и на първото у нас илюстровано списание за деца „Славейче“ (1957). В богатата му творческа биография присъстват стотици класически произведения от световната и българската литература. Приносът на Любен Зидаров е отличен с голямата награда за илюстрация на СБХ на името на Борис Ангелушев. Номиниран е за международната Андерсенова награда и мемориалната награда „Астрид Линдгрен“, носител е на сребърен и златен медал от панаирите на книгата в Лайпциг и Москва.