Когато искаме, нека да искаме за всеки един от нас, а не с егоизъм, каза отец Давид в храм „Свети Мина“ във Велико Търново

Когато искаме, нека да искаме за всеки един от нас, а не с егоизъм, каза отец Давид в неделната си проповед след празничното богослужение за Петдесетница в храм „Свети Мина“ във Велико Търново.
Чухме от Апостола как учениците били събрани заедно в единомислие и така Светият Дух дошъл и от немощта им ги превърнал в крепки проповедници на Божието спасение, каза отец Давид. Това са много интересни нюанси в нашия живот, особено християнския. Тези, които осъзнават немощта си, които я изповядват и знаят какво да искат, получават от Бога благодат. Тези, които се стараят да изпълнят Божия закон и да проявят любов към Бога получават от Него сили, за да изпълнят докрай това свое желание, защото никой сам по себе си не може да го направи. Друго от Божиите дела са чудесата, които не са за конкретния човек. Понякога Бог сякаш избира най-слабия и най-недостойния в очите на хората и от него прави свой Апостол. Така най-ясно се вижда Божията сила в нашия живот. И разбираме, че това чудо не е просто за да удовлетвори нечий егоизъм, а за спасение. И то не за спасение само на един, а за спасение на всички, обясни отец Давид.
Виждаме, че всичко, което Бог дава, не го дава за да удовлетвори егоизма на някой, а за да бъде то полезно за всички ни, каза свещеникът в проповедта си. Ако юдеите отхвърлиха своя Спасител, те го направиха защото очакваха да бъде само техен. И ето виждаме критерия в Евангелието, където се казва „Който вярва в мене, от него ще потече жива вода и ще има живот“. Именно ние в църквата празнуваме този вид живот. Живота, който Бог дава и сам по себе си е достатъчен, а не такъв, който трябва да се поддържа, да вегитира и да е паразитен, смучещ от някъде. Затова, когато говорим за Светия Дух, той е това трето лице на Бога, което може да живее във всеки един от нас, без да ни унищожава, а напротив – все повече и повече чрез него да откриваме себе си. Светият Дух не действа само за нас, а действа така, че да живеем в единомислие. Единомислието на вярата, на това да изповядваме единния Бог в Светата троица, който е нашият живот. Виждаме колко конкретни са нещата, а не абстрактни и общи. Те винаги са свързани с нещо, което е важно за нас. Така е и в днешния ден – когато изпросим Светия Дух да ни осени и да ни благослови, да просим така, че да бъде за всички ни.