Когато не се противим на греха, той нанася рани на душата и тялото, каза в Попово Главиницкият епископ Макарий

Когато не се противим на греха, той нанася рани на душата и тялото, каза в Попово Главиницкият епископ Макарий. Той оглави неделната литургия в храм "Св. Успение Богородично" в града, в съслужение с духовници от Поповската духовна околия. В църквата бяха дошли десетки миряни, пред които Макарий посочи, че днешната неделя е първата от Благословения рождествен пост и е посветена на поучително събитие, което нашият Господ Иисус Христос разказал на учениците си. 
Макарий пропимни, че когато един младеж попитал Господ "Кой е моят ближен?", Иисус дал двете най-големи заповеди: да възлюбиш Господа Бога с всичкото си сърце и с всичката си душа, и втората - да възлюбиш ближния като себе си. В евангелието на Матей се допълва този разговор на Христос с младежа, обясни свещеникът. Св. Евангелист Лука допълва случката с притчата за добрия самарянин, която Христос разказал пред учениците, за да разберат всички кой е нашият ближен. 
“Един човек слизал от Йерусалим към Йерихон и по пътя попаднал на разбойници, които го изранили и го оставили полужив. Покрай него минал първо свещеник и като го видял, го отминал. Така постъпил и един левит. А човекът продължавал да лежи безпомощен. Тогава минал един самарянин, който като го видял, се смилил - качил го на осела, с който пътувал, и го закарал в близката страноприменица. Там се погрижил за него, като полял на раните му елей с вино, за да облекчи страданието. Заплатил два динария на съдържателя и му казал, че каквото изхарчи повече от това, ще се върне и ще даде дължимото”, разказа отец Макарий. 
Свещеникът направи разяснения около разказа на Христос, свързани с местоположението и труднодостъпността на Йерусалим. Именно на стръмно място е изранен човекът, каза той. Кои са тези, които са го изранили, обясни свещеникът. По думите му, в писанията има алюзии за това как човек избира пътя, който води надолу - това е една препратка за пагубния, лесния път. 
Той припомни и притчата за блудния син. Посочени са тези, които са наранили човека - това е, което наранява душата на всяко Божие творение - греховете и страстите, в които изпадаме. "И тогава, когато не се противим на греха, той нанася рани на душата и тялото и можем да достигнем до безпомощно състояние", бе категоричен епископ Макарий.  
Миряните научиха кои са левитите - поучавали хората на Божиите закони, но и подминали страдащия. С това Иисус иска да каже, че времето било такова, че кастите на богословите и на свещениците толкова много се отдалечили от Божия образ и от човека, че дори и когато виждали човек в нужда, те не си правели труд да му помогнат. Помогнал чужденецът - неслучайно е даден пример със самарянина. Това е пример за това как и днес много често се получава така, че Господ помага на хора в нужда чрез непознати, хора, които нямат нищо общо с града, с мястото.
Но както казва Свещеното писание, когато видя изранения човек, този самарянин се смили, защото той е имал в сърцето си мисълта и вярата в Бога. И направи това, което Бог иска от човека - да помагаме на този, които има нужда, и да се посветим на ближния си, посочи епископ Макарий.