Когато пишеш исторически роман, трябва да бъдеш отговорен към различните гледни точки, каза във Велико Търново писателят Боян Йорданов

Когато пишеш исторически роман, трябва да бъдеш отговорен към различните гледни точки, каза при представянето на книгата си „Под месечината, огромна като тиква“ във Велико Търново писателят Боян Йорданов. Лесно е да защитиш собствената си идея, но литературата изисква да видиш и другия човек, независимо от коя страна на барикадата стои, посочи авторът. Той допълни, че се е стремял да представи героите си не като носители на готови идеологически тези, а като личности със свои мотиви, убеждения и житейски избори на фона на драматичните обществени и исторически промени през XX век.
Авторът гостува в Клуб ТаМ в старата столица по покана на организаторите на литературния формат „Близък прочит“, а срещата с читатели беше водена от един от създателите на инициативата д-р Александър Христов.
В началото на срещата д-р Христов акцентира върху символиката на заглавието, което според него надхвърля конкретната метафора в текста и насочва към един от централните въпроси в романа – как под едно и също небе хората преживяват света по коренно различен начин.
По думите на автора заглавието е дошло трудно и едва след завършването на ръкописа, когато е станало ясно, че именно то най-точно изразява основното внушение на книгата. „Исках да има известно разминаване в мащабите – между големите планове и тяхната често посредствена реализация. Това е тема, която минава през целия роман“, каза Йорданов. Според него сравнението с тиквата носи усещане за близост и познатост, докато едновременно с това подчертава несъразмерността между човешките амбиции и реалността.
Значителна част от разговора беше посветена на творческия процес и работата по окончателния вариант на романа. Авторът разказа за сътрудничеството си с редактора Николай Терзийски, което определя като изключително важно за развитието на текста. По думите му редакторските разговори са го подтикнали да доразвие редица сцени и мотивации на героите, без да се нарушава естествения ход на повествованието.
Йорданов коментира и работата по корицата на книгата, създадена от Люба Халева.
Сред основните акценти в дискусията бе отношението към политическите идеи и идеологии, присъстващи в романа. Водещият отбеляза, че въпреки сблъсъка на различни възгледи в повествованието нито една позиция не доминира напълно над останалите, а според автора това е съзнателен избор.
Особено внимание беше отделено на двата основни персонажа, чието противопоставяне движи голяма част от действието. Авторът призна, че не работи по предварително изграден подробен сюжетен план, но още от самото начало е знаел, че героите трябва да бъдат съществено различни като характери и светоглед. Именно от този конфликт постепенно се ражда драматургията на романа.
Разговорът засегна и своеобразните философски интермедии в книгата – кратки текстове, които поставят въпроси за смисъла на живота, човешката природа и мястото на човека в света. Йорданов разказа, че тези фрагменти се появяват по време на сериозна преработка на ръкописа след критична редакторска оценка от страна на покойния вече Христо Карастоянов.
Втората част на срещата беше посветена на историческия контекст на романа. Йорданов подчерта, че макар историята да е важен фон на действието, центърът на повествованието остава човекът. Той сподели, че работата върху романа е изисквала задълбочени проучвания на архиви, документи и свидетелства от епохата, като особено внимание е отделял на фактологичната достоверност. Писателят коментира и присъствието на реални исторически личности в романа и че за тях максимално се е придържал към документирани свидетелства и факти.
Срещата завърши с разговор за вината, паметта и способността на човека да привиква към най-тежките обстоятелства – теми, които преминават през цялото повествование. Според Йорданов темите за духовността и материализма също са вечни и датират от хилядолетия, а в книгата си е искал те да се проявят чрез двамата главни герои.
В края накратко беше представен и дебютният роман на писателя „Възлюбените“. Авторът говори за сюжетите и баланса между диалекта и съвременния книжовен език в двете книги.
Гостуването на Боян Йорданов във формата „Близък прочит“ се превърна в задълбочен разговор за литературата като пространство, в което историята и философията се срещат, за да разкажат не толкова за миналото, колкото за човека и неговите вечни търсения.