Когато един режисьор идва от собствената си среда, от собствения си свят, един филм е като рентген, а когато се прехвърли в друго пространство или друга националност, е като копие. Има нещо особено в преживяното на собствен гръб. Това каза ирландският режисьор, сценарист и продуцент Джим Шеридан на пресконференция в БТА по случай кино-литературния фестивал „Синелибри“, на чието жури той е председател.
Според Шеридан много повече филми са базирани на съществуваща интелектуална собственост. За него сценарият сам по себе си няма стойност, докато не стане филм, а при книгите е обратното.
Шеридан допълва, че преминаването от лентата към дигиталния формат е променило „договора със зрителя“. „Когато гледаш на 24 кадъра, вярваш, че това наистина се е случило, а с дигиталното знаеш, че не е“, каза той. Затова по думите му, когато отнемеш вярата, хората искат да видят невероятното. Искат да видят Спайдърмен или някой, който прави невероятни неща.
Относно филмите на стрийминг платформите Шеридан каза: „Потресаващо е, че са направили толкова много филми, а аз не мога да назова нито един“. Според него те са пример за „индивидуализъм, доведен до крайност“, защото е по-лесно да се достигне до индивида, отколкото на колективната публика. „Живеем в света на дистанционното. Иска ми се да можех да ги отнема всичките“, пошегува се той.
Шеридан разказа и как навремето шефовете на студиото го уверили, че „В името на Отца“ е филмът на годината. „Единственият друг филм, който имаме, е почти три часа и половина и е черно-бял.“ На въпрос какво е заглавието на филма, те овърнали: „Казва се „Списъкът на Шиндлер“, но няма да стигне доникъде“.
За работата с Даниел Дей-Луис, с когото е работил многократно и когото смята за вероятно най-добрия съвременен актьор, той каза, че била „като любовна история“. „Погледнах го и си помислих: този човек е перфектен, и не ми се налага да му казвам много“. Според Шеридан освен добър актьор, Дей-Луис е и страхотен човек, „поетичен и истинен“.