В ново проучване една група кокошки били хранени с лакомство от червеи, докато екземплярите от другата група били гонени с викове, хващани и държани в ръце насила от изследователите. През цялото време камери записвали лицата на пернатите.
Учените направили сравнение между двете групи и установили, че лицата на кокошките се зачервяват най-много, когато са развълнувани или разтревожени – т. е. когато ги преследват. Групата на щастливите кокошки, които били хранени с лакомство, се зачервявала в лицето, но много по-слабо.
Кокошките имат много кръвоносни съдове в близост до повърхността на кожата на лицата си, така че кожата става яркочервена, когато притокът на кръв се увеличи.
Проучването е проведено от изследователи от Френския национален изследователски институт за земеделие, храни и околна среда (INRAE).
Делфин Суле, изследователка от екипа, каза пред Мейл онлайн: „Това откритие може да помогне за оценка на качеството на връзката между човек и животно.“
Почервеняване на лицето по време на възбуда вече е наблюдавано при няколко други птици, като например сини и жълти папагали макао. За да проверят дали и при кокошките има подобна реакция, френските изследователи наблюдавали шест кокошки носачки в продължение на три седмици. Птиците били хранени с вкусно лакомство от брашнени червеи или били улавяни от изследователите и държани със свити крила в продължение на една минута. През това време кокошките били внимателно записвани, като били събрани 18 000 различни снимки на лицата им. С помощта на компютърна програма, разработена от изследователите, те успели да забележат, че пилетата се зачервяват много повече по време на периоди на възбуда.
Делфин Суле казва: „В нашето проучване установихме, че кокошките също така се изчервяват в положителни ситуации на висока възбуда, свързани с награда и удоволствие. Но най-силно зачервяване се наблюдаваше в негативни ситуации на силна възбуда, например когато хващахме и държахме насила кокошките.”
Не е известно точно защо кокошките се изчервяват по този начин, но Суле предполага, че това може да има „сигнална функция“, за да покаже емоционалните им състояния на други птици.
В същото време по-бледото лице е признак на „спокойствие и задоволство“, защото кокошките, които си почиват, са слабо зачервени, докато нещо не ги развълнува.
Изследователите са успели да използват тази информация, за да видят как кокошките привикват с хората с течение на времето.
Група от 13 кокшки били плавно аклиматизирани към хората с течение на времето, докато други 13 били оставени сами на себе си. Групата, която била аклиматизирана, запазила по-светъл цвят на кожата, което показвало, че е по-спокойна, когато експериментатор бил наблизо. Изследователите твърдят, че това може да бъде тест за силата на връзката между хората и кокошките и да покаже кога пернатите се чувстват по-комфортно сред хора. Суле добавя: „В по-общ план тези нови лицеви маркери за емоции биха могли да се използват при други видове птици, отглеждани в плен в рамките на програми за опазване или като домашни любимци”.В статията си, публикувана в Applied Animal Behaviour Science, изследователите пишат, че разбирането на емоционалните или „афективните“ състояния на птиците е от ключово значение за „разбирането на тяхната чувствителност“.
Въпреки това оценката на степента, в която животни като кокошките изпитват емоции, е изключително трудна.
Делфин Суле обяснява: „Определянето на емоционалните диапазони при хората само по себе си е много трудно, като досега няма истински консенсус сред учените. Дори определянето на това дали две човешки същества имат сходни емоционални диапазони е трудно и е под влияние на културата.“
Смята се, че всички гръбначни животни, включително птиците, имат едни и същи шест основни емоции: страх, радост, гняв, отвращение, тъга и изненада.
Предишни изследвания също така предполагат, че кокошките могат да изпитват нещо като емпатия, особено при кокошките, чиито пиленца са обезпокоени.
Пернатите също така показват широк спектър от емоции в крясъците си, които сравнително лесно могат да бъдат разпознати от хората.