Коледна песен от търговищкото сeло Вардун, записана и нотирана от Руси Коджаманов, шества из страна години наред чрез коледарски дружини.
Песента, в която се пее, „Тръгнали са три овчаря, Коладе, Коладе ле, три овчаря три кехаи Коладе, Коладе ле”, е публикувана през 1891 г. и днес се помни в селото. За историята на песента, слушана в семейството, подета от поколения и останала в народната памет, разказва пред репортер на БТА Светлана Аврамова – главен уредник в Регионалния исторически музей в Търговище.
По думите на специалиста, която е с корен от населеното място и родственица за Руси Коджаманов, все още има някогашни младежи (днес в доста напреднала възраст), които през нощта срещу Рождество Христово са коледували в село Вардун и са пеели същата песен. Самите те са я научили вкъщи - от своите по-възрастни родственици, които на младини са коледували. И пък самите те - от по-възрастните… Не ми се мисли докога ще се помни…, казва Аврамова.
За тази песен, записаната и публикувана в том VI на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” за коледуването в традиционния български празничен календар, разказва роденият в село Вардун през 1886 г. Руси Коджаманов в своите „Биографически бележки”.
Според документи в Регионалния историческия музей в областния град, както и в Регионалния исторически музей и в Държавния архив във Видин, и цитирани от главния уредник, в бележките на Коджаманов четем дословно:
„Моята майка обичаше да пее. […] През дългите зимни нощи майка ни с песни ни приспиваше. Особено през Коледните пости тя всяка вечер, откакто легне, песни. Ние слушаме под юрганя, пееме с нея, докато всички изпозаспиме. "Тръгнали са три овчеря, Коладе ле", която песен отпосле печатах в Министерския сборник за народни умотворения и която сега пеят из цяла България, съм научил от майка си. […] Когато бях в Русе, чувах как коледували, та исках лично да присъствам на Коледа в някое село. Защото в нашето село коледували едно време, според майка ми, но в мое време този обичай бил изоставен. В Русенско - в селото Гагаля, според един мой приятел, най-хубаво коледували. Хващам си аз една каруца срещу Коледа и хайде в Гагаля. […]
В 1894 г., като дойдох повторно във Видин от Габрово, почнах да правя коледари по типа на гагалските от Русенско. Обикновено по Коледа давахме концерт и на тоя концерт в програмата вмъквахме един номер с коледари. Вземахме от абаджиите селски дрехи, обличахме 20-30 ученици от горните класове и домакина в народна носия. Краваи, сланина и всичко каквото трябваше за коледарите. Тая сцена правеше добро впечатлени на гражданите.
В 1904 г. ме преместиха в девическата гимназия и моите заместници изоставиха коледарите. […] През последната голяма война (Първата световна война) мъжката гимназия бе останала без учител по музика и пеене и ме командироваха да преподавам и там. Сега аз наново поднових коледарите, но не вече на сцената. Избрах от горните класове едри ученици, поръчах им да си намерят селски дрехи и калпаци. Избрах им главатар и рано сутринта на Коледа започнахме да коледуваме. По-точно коледуването става срещу Коледа, но понеже за пръв път и гражданите не са свикнали нощем да им дойдат коледари, почнахме сутрин. Коледарите придружавах аз и учителят Пеязов. Като наближи 12 часа пратих Пеязов да се нахрани. Той като дойде, аз да обядвам. Нахраних се набързо и отидох да ги настигна към Цар Петровата улица. Стигнах ги в Миту Дамянов. Миту сложил на учениците маси сред двора, извадил им един котел вино, закуски и учениците и Пеязов пият ли пият. Много от учениците като пийнали студено вино прегракнали, други пък хубавичко се напили. Самият Пеязов и нему се развързал езика. Веднага, за да не компрометираме делото, повиках касиерите с парите, а на другите ученици казах да си идат, защото не сме годни вече за работа. Прочетохме парите - до пладне сме събрали 10 500 лева. Така беше първото коледуване. После то стана обичай и сега всяка година учениците коледуват - едно поддържат обичая и друго един сигурен доход за бедните ученици. Така по този начин аз оставих на девическата гимназия доход от лазарки, а на мъжката гимназия доход от коледари. Някои от моите коледни песни печатах в сборника на Д. Хаджигеоргиев, директор на Музикалната академия”.
Кой е Руси Коджаманов - човекът със свое място в историята на българската музикална култура
Руси Коджаманов (1866-1933) e педагог, композитор, хоров диригент и реформатор, музикален фолклорист, има свое място в историята на българската музикална култура, припомня Светлана Аврамова. Той е роден през 1866 г. във Вардун. Завършва педагогическото училище в Шумен през 1884 г. Работи като учител по пеене в градовете Видин (1884-1886), Русе (1887-1891), Габрово (1891-1894) и пак Видин (1894-1926), където живее до края на живота си.
Коджаманов създава и ръководи ученически хорове в Габрово и Видин. Събира и записва народни песни и мелодии от Русенско, Варненско, Шуменско, Търговищко, Омуртагско, Габровско, Видинско и Западна България, които публикува в различни издания. Композира песни и църковна музика, хармонизира народни песни за смесен хор, които придобиват популярност в страната.
Във Видин създава смесен хор, в чийто репертоар, освен художествени песни, включва богослужебна музика и духовни композиции от известни руски автори, също и свои собствени. Този самодеен хоров състав инициира революционна по своята същност реформа в богослужението. Ръководеният от Руси Коджаманов смесен хор взема участие в богослужението на 26 октомври 1901 г. (Димитровден) при полагането на св. Антимис и отслужването на първата литургия в новопостроената видинска катедрала „Св. вмчк Димитрий”, преодолявайки посланието на ап. Павел: „Жените в църквите да мълчат. Тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, каквото казва и законът. Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи, понеже е срамотно жена да говори в църква.” Видинският смесен хор, въпреки надигналата се буря поради погазването на свещения текст, продължава участието си в църковните служби. С активната подкрепа на видинското гражданство, смесеният хор получава разрешение от Св. Синод на Българската православна църква, чийто председателстващ по това време е Варненски и Преславски митрополит Симеон. Впоследствие участието на смесени хоровe в църковните служби се възприема в цялата страна.
Още приживе приносът на Руси Коджаманов за повдигане на музикалната култура на Видин е оценен
Приносът на Руси Коджаманов към музикалното образование и възпитание в българските училища, също и към повдигане на музикалната култура на Видин е оценен още приживе. Отбелязването на 40-годишнината на неговата учителска и обществена дейност на музикалното поприще на 5-6 май 1924 г., по негово, а и на други присъствали мнение, е било грандиозно тържество, каквото във Видин до тогава не е ставало. Награден е с орден „Св. Александър” - ІV степен, с парична награда от 3 000 лв. от Министерството на народното просвещение, а общинското управление му дарява парцел на стойност 60-70 000 лв. (на това място през 1927 г. си построява къща, в която живее до края на живота си), показват архивни документи, цитирани от Аврамова.