Колективната изложба „Екосъзнание“ представя съвременни творци от осем държави

Държавният културен институт (ДКИ) към Министъра на външните работи на Република България представя международната изложба „Екосъзнание“, организирана в партньорство с Българския културно-информационен център в Скопие (БКИЦ). Експозицията ще бъде открита в галерия „Мисията“ в София на 12 ноември и ще може да бъде разгледана до 10 януари 2025 г., съобщиха от екипа на ДКИ.
Подбраните произведения от куратора и изкуствовед д-р Ана Франговска, включени в изложбата, са създадени през последните четири сесии на „Международната художествена колония Галичник“ и включват участвали художници в Колонията през изминалите четири години - съвременни творци от осем държави. Изложбата „Екосъзнание“ бе открита в Българския културно-информационен център в Скопие през юни 2024 г. в присъствието на министъра на външните работи г-н Иван Кондов. БКИЦ Скопие е партньор на Колонията и ежегодната подкрепа на българските творци, участващи в нея, е част от годишната му програма.
Темите в изложбата „Екосъзнание“ са свързани с опазването/унищожението на околната среда и фундаменталните теми на екологията. Изложбата представя част от съвременните художници и артисти, участвали в колонията през последните години. Те са с доказан професионален опит в своите държави и извън техните предели, специализирали в аудио визуалните изкуства, мнозина от тях разчупват рамките и стереотипите на утвърдени норми в изобразителното изкуство. В изложбата са включени художници от България, Република Северна Македония, Гърция, Нидерландия, Румъния, Полша, Черна Гора и Дания. Художниците, включени в изложбата, са изследвали природни и културни сложности, наблягайки на политическите аспекти на екологията, устойчивостта, социалната справедливост и икономическото равенство.
Основните мотиви на авторите и темите на работа през последните години, включени в „Международна арт колония Галичник“ са насочени към проекция на момента на еко осъзнаване, който не търпи отлагане, за да се активизират процеси на действие и дискусии - твърдо и без резерви, без уклончивост и без преструвки. Съвременното екосъзнание третира открито огромните проблеми и предизвикателства пред човечеството, свързани с опазването на околната среда, защото ако всички ние не сме в състояние да предизвикаме екзистенциални системни промени, да променим съзнанието си и да се опълчим срещу опустошителната сила на капитала, тогава ще трябва всички ние да „замълчим завинаги“, защото няма да имаме оправдания, няма да имаме аргументация, а може би и няма да ни има, отбелязват организаторите на събитието.
И допълват, че „постепенният край“ на Земята започва, когато е изобретена парната машина (през 1784 г.), което по същество бележи началото на индустриалната революция, бързото разрастване и началото на капиталистическия начин на производство. Капиталоценът е термин, който описва цялата предстояща епоха, а човечеството се утвърждава като геофизична сила с планетарни размери. С индустриализацията изменението на климата започва с безпрецедентна скорост. Икономиката, свързана с добив на изкопаеми горива, допринася за днешните вредни емисии на въглероден диоксид. По време на изминалите два века индустриален, технологичен и икономически растеж, придружен от екстрактивизъм - изкопаване и изчерпване на всички ресурси, масовото унищожаване на екологията и огромното замърсяване на околната среда са основните причини за настоящата еко-социална криза.
Изкуствата са важни и могат да се използват заедно с природните и хуманитарните науки, за да се мисли и работи в посока екологична справедливост. Ангажираното изкуство към екологичните предизвикателства може да преоцени политиката и да политизира подхода на изкуството към опазването на околната среда. Директните критични творби, виждания и изяви  на артистите вдъхновяват и продължават да предизвикват дискусии, насочени към спектър от теми, касаещи еко-социални кризи и политики за устойчивост и да създават нови модели за работа с околната среда. /ПВ/