Комарите преносители на болести като зика и денга използват инфрачервено излъчване, за да достигат човешката си цел

Комарите от вида Aedes aegypti използват инфрачервено излъчване в арсенала от средства, позволяващи им да открият и достигнат човешката си цел, предаде АФП, позовавайки се на изследване, публикувано в сп. "Нейчър". 
Тези насекоми са един от основните вектори за  предаване на хората на вируси като денга, жълта треска, зика и чикунгуня.. 
Комарът интегрира едновременно няколко средства за засичане, според изследването на учени от Калифорнийския университет в Санта Барбара.
На първо място комарът Aedes aegypti открива едва доловимите колебания на въглеродния диоксид във въздуха, предизвикани от човешкото дишане. Това засичане действа на разстояние до над десет метра от обекта. Целта е повишаване на двигателната му активност и увеличаване на реактивността му към други стимули от страна на гостоприемника, по-специално към обонятелните сигнали, характерни за човешката миризма. Те могат да бъдат засечени на разстояние до един или два метра. 
Въпреки това, тъй като комарът Aedes aegypti има "слаба зрителна острота", ефективността на тези насоки за намиране на пътя към целта намалява при наличието на въздушни течения.         От друга страна, насекомото разбира, че е достигнало целта си, когато се озове съвсем близо до човешката кожа, на по-малко от десет сантиметра, чрез засичане на влагата и топлината. 
Екипът от Калифорнийския университет, ръководен от професор Крейг Монтел, си е поставил за цел да установи дали комарът Aedes aegypti може, подобно на гърмящата змия или някои бръмбари, да използва инфрачервеното излъчване на всяко живо същество, за да определи точно позицията си. 
Човешкото тяло естествено губи енергия, отчасти под формата на инфрачервено излъчване. Това е същото лъчение, което се разкрива формата на човек или животно през нощта с очила за нощно виждане.
Изследователите са установили, че комарът Aedes aegypti е в състояние да открие инфрачервено излъчване от кожата на разстояние най-малко 70 сантиметра от обекта. Това е "междинно" разстояние между това, на което насекомото открива въглеродния диоксид и телесните миризми, от една страна, и топлината и влагата на кожата, от друга.
Резултатите показват, че за съжаление за комарите е най-привлекателна температурата на човешката кожа.        Авторите предполагат, че "инфрачервеното засичане" може да се използва масово сред кръвосмучещите комари за ориентиране към топлокръвни гостоприемници. Ако това е така, откритието може да допринесе за проектиране на по-ефективни капани за комари.