Комисията по културата и медиите в Народното събрание изслуша София Щерева, изпълнителен директор на Национален фонд „Култура“

Комисията по културата и медиите в Народното събрание изслуша София Щерева, изпълнителен директор на Национален фонд „Култура“ на заседанието си днес. 
В дневния ред бяха включени две подточки - едната, касаеща статуса на програмите във връзка с изпълнението на инвестиция C11.I6 „Развитие на културния и творческия сектор“, а другата - за - статуса на работата по Индикативна програма 2025 и Индикативна програма 2026 на Национален фонд „Култура“.
По първата подточка Щерева посочи, че тя е във фонда от три месеца и през това време с екипа й са работили активно да се навакса изключително забавяне, както в програмите, свързани с Националния плана за възстановяване и устойчивост, така и в Индикативната програма. 
„Най-важната новина обаче е относно Плана за възстановяване - всичките 65 милиона и малко отгоре, които са заделени за културни и творчески дейности и трябва да бъдат разпределени от Национален фонд „Култура“ за сектора в рамките на тази година, потенциално ще бъдат усвоени. Което е най-важният въпрос. Няма да връщаме средства. Ще имаме възможност всички заинтересовани лица да получат нужното финансиране и административно да се справим с работата, така че да може секторът да получи нужните средства, за да може да извършва дейността“, каза Щерева в парламентарната Комисия по културата и медиите.
Тя посочи, че към момента в изпълнение на тази инвестиция НФ "Култура" има 284 сключени договора за обща сума от над 20 милиона лева. В процес е на сключването на още 95 проектни предложения за исканата по тях сума от над 27 милиона лева. „Те са в процес на оценка, която ще приключи всеки момент“, уточни София Щерева.
Едната програма е за безвъзмездна помощ „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“ - такива са областните центрове, където има бюджет от 20 милиона, кандидатствали са 19 общини. Другата програма е за  безвъзмездна помощ „Ново поколение местни политики за култура за малки общини“, където интересът беше изключително голям и там имаме 76 проектни предложения. Те са в оценка, очаква се сключването на договорите да стане в началото на месец октомври, каза тя.
Отворени са още две програми в рамките на третото тримесечие на тази година. Едната е „Схема 2024“ - за безвъзмездна помощ представяне пред българската публика на съвременни европейски продукции от сектора на културно-творчески индустрии. Тук са постъпили 80 проектни предложения на обща стойност над 8 милиона. Сумата, за която се кандидатстваше е 1,3 милиона лева, така че има наистина огромен интерес към тази програма. Начинът, по който ще бъдат финансирани проектите над този милион, ще бъде чрез прехвърляне на средства от другите програми, където ще има определени остатъци, уточни Щерева.
И последната програма, по която приключи кандидатстването на 9 септември, е „Схема 2025“ - безвъзмездна помощ за представяне пред българска публика на съвременни продукции от сектора на културно-творчески индустрии със 152 предложения. Там сумата на гранта е над 3,8 милиона, отбеляза тя.
Тя посочи, че индикаторът, по който се определя това дали ще се справят с постигането цели и ще могат да усвоят средствата в рамките на годината, е брой сключени договори. „Заложената цел към нашата институция е 416. По наши сметки сумата на договорите ще варира между 520 и 570, което означава, че многократно ще надхвърлим индикатора“, каза изпълнителният директор на НФ „Култура“.
Общо са осем програмите, които се финансират по Плана за възстановяване и устойчивост. Четири от тях са вече приключени, а с останалите до края на годината всичко ще приключи с договаряне и ще получат средства, за да могат да извършат културните си дейности.
„Аз по някаква случайност съм свидетел на това, че наистина Фондът заработи доста активно и се опита да навакса явно успешно изоставанията. Ние, с колегата Биков, положихме доста усилия за това да ви бъдат отпуснати пет допълнителни места“, каза депутатът от ГЕРБ-СДС Любен Дилов. Той попита София Щерева дали са налични местата и има ли пари за тях. След като тя отговори, че ги има, но няма бюджет за тях, Дилов я посъветва да си искат парите и те ще бъдат отпуснати. „Защото знам, че недостигът на хора е много сериозен при вас и ще ви се струпат в края на годината едни 200-300 договора да подпишете за един месец“, каза той.
Димитър Николов от ПГ на ГЕРБ-СДС попита какви са впечатленията на Щерева по отношение на административния капацитет на общините. 
София Щерева отговори, че условието общините да имат гласуван културен календар, е затруднило общинската администрацията. Той реално съществува, но не е в правната му форма и това трябваше в летния сезон да мине на сесии на общинския съвет, уточни тя. 
„Проектите, които сме получили - някои са изключителни. Има общини, при които подготовката, явно с времето е мислено цялостно, има подготвена административната структура, има подготвени програми, на които ще можем да се насладим в началото на следващата година - впечатляващи събития, включени в този календар“, каза Щерева.  
Тя уточни, че имало интересни решения как да подобрят културния календар не само в летните месеци, когато е по-лесно, но и през зимата. „Факт е, че малките общини видяха повече затруднения. То е свързано най-вече с осигуряването на място, на което да могат да направят събитие през зимните месеци“, каза още тя. 
„Колеги, това е огромна новина, че ще успеем да спасим тези пари. Имаше огромни притеснения в цялата гилдия, че дори в един момент изглеждаха загубени тези пари. Искам да кажа: „Страхотна работа на екипа на НФ „Култура“, на екипа на г-жа Щерева, както и на хората от Министерството на културата, които са й партнирали“, каза Манол Пейков, депутат от ПГ на ПП-ДБ. 
Трябваше да се свърши много сериозна работа и допускам, че е била денонощна работата. Но това е страхотно най-вече за малките общини, където пари много често не стигат, допълни той.
„Децентрализацията на културата е един най-важните моменти в изграждането на истинска държавност. Винаги съм смятал, че това е едно от нещата, които в България сериозно не достигат. Това е една много хубава стъпка“, отбеляза още Пейков.
„Наистина бяха тежки три месеци, но и следващите няма да бъдат много леки, за да можем да свършим всичко. Но имаме огромната подкрепа на Министерството на културата и министъра Мариан Бачев, както и ресорния ни зам.-министър Тодор Чобанов“, отбеляза София Щерева. Тя посочи, че „Схема 2025“ е свързана с децентрализацията. Това е представяне на български продукт, който вече съществува и трябва да се представи в малки населени места. 152-ма са кандидатите. Това е шанс с тази програма да бъде представено нещо не в големия град, а на места, където обикновено не стига възможност за представяне на нови културни неща, каза тя. 
Искра Михайлова от ПГ на „ДПС – Ново начало“ каза, че свършеното дотук е било предизвикателство, а сега то се прехвърля към бенефициентите. Защото в рамките на три месеца трябва да сключат договор, да изпълнят дейностите по проекта и след това следващия месец да се отчетат. Това е сериозно, дано да се справят, каза тя. По думите на Михайлова това, че малките общини нямат материална база за реализиране на събития през зимните месеци, е много сериозен сигнал, че този проблем винаги ще спъва малките общини. Защото дълго време не е имало инвестиции в материалната база за развитие на културата, допълни тя. 
Искра Михайлова попита какъв процент от подадените проекти ще получат финансиране, особено за малките общини. Няма да има План за възстановяване и устойчивост, но функционират хоризонталните програми на ЕС в сферата на културата. Един от проблемите е липсата на ресурс за съфинансиране на културни продукти. Имате ли планове в тази посока за следващите години, за да може да бъде привличан ресурс, попита още Михайлова.
Относно материалната база, която да улесни работата в малките градове в културния календар през зимните месеци – има програми в Министерството на културата за подпомагане на читалища и в момента, отговори Щерева. 
По отношение на подадените проекти - четири от програмите бяха в две сесии. Това са тези, които са приключили вече. По всички тях абсолютно всички кандидати, които са отговаряли на изискванията, са получили финансиране. Що се отнася за малките общини – над 90% от тези, които са кандидатствали, ще получат средства по програмата. За тях специално има средства, там бюджетът е 9,9 милиона лева, но не за всички културни продукти, обясни още изпълнителният директор на НФ „Култура“. 
Въпреки че в рамките на три години процентът за големите общини беше намален от 100 но 50%, а при малките общини този процент бе намален на 25%, в края на годината общините нямаха готовност разходите за културния им календар да покрият тези проценти, които са необходими за съфинансиране. Това може би е една от пречките големите общини да не кандидатстват за максималното финансиране от 2 милиона лева, отбеляза Щерева. Тя уточни, че има начини за получаване на заеми от Министерството на финансите, за да могат да покрият процента за съфинансиране.
По подточката, свързана с работата по „Индикативна програма 2025“ и „Индикативна програма 2026“, изпълнителният директор на НФ „Култура“ посочи, че отново има забавяне.
„Тук също имаше доста сериозна работа за наваксване на работата по тези две програми. Защото рамката за усвояване всяка от тях е до края на календарната година. Освен подписването на договорите, а и като паричен поток, което стои по малко по-различен начин“, отбеляза тя.
Над 8,7 милиона лева е сумата по „Индикативна програма 2025“. Това е съгласно отпуснатите средства тази година във Фонда, като ние сме изработили заедно с МК проекта на допълнително постановление на Министерския съвет, с което да се поискат още средства за индикативна програма, за да може да се стигне поне близо до миналогодишната сума от 18,3 милиона лева, отбеляза тя. 
Десет са програмите по индикативна програма тази година. От тях три програми вече приключиха кандидатстването си. Още четири програми тепърва ще завършат финално през октомври тази година, за да може до края на годината да бъдат подписани договорите и да бъдат направени плащанията. 
„Индикативна програма 2026“ в момента е на обществено обсъждане, което ще приключи на 19 септември. Тя малко или много повтаря програмите в „Индикативна програма 2025“ с две нови програми. Едната е „Дигитални изкуства“, а другата - „Намеса в обществена среда“, свързана с възможността изкуството да бъде част от нашата ежедневна среда, отбеляза Щерева.
Тя посочи, че програмите ще започнат да бъдат отваряни през февруари-март-април, така че да може своевременно да получат средства.
„Изключителна тежест беше за сектора това, че трябваше да кандидатстват през август. Това е много нетипично време за кандидатстване. Но справиха се и колегите, които кандидатстват, и колегите, които се справят с това да обработват информацията. За сметка на отпуските, но засега вървят нещата много добре в тази насока и се надявам, че догодина ще бъдем абсолютно в линия, както спазваме в момента календара“, каза тя.
Манол Пейков посочи, че по проблема с базите трябва да се подхожда умно и е важно хората да бъдат стимулирани наистина да възстановяват инфраструктурата до голяма степен със собствен ресурс. Защото обратното е противопоказно - да се налива на места, където очевидно няма културен живот. „Това се случи в спортния сектор - огромни спортни зали, където няма спортен живот, стоят заключени и започват да рухват“, каза той.
Нашият голям грях като държавници е липсата на предсказуемост и там, ако искаме ние да оставим някаква следа във времето, там трябва да насочим усилията си, допълни той. Пейков взе повод от края на изказването на Щерева, в което тя отбеляза, че програмите се разкриват през август поради голямо забавяне.