Комисията по културата и медиите в парламента прие отчета за дейността на СЕМ за 2024 година

Комисията по културата и медиите в Народното събрание прие отчета за дейността на Съвета за електронни медии (СЕМ) за 2024 г. На заседание „за“ гласуваха шестима от членовете на комисията, двама бяха против и двама – въздържали се.
Поисканото от нас увеличение не беше удовлетворено, каза изпълняващата длъжността председател на медийния регулатор Симона Велева по повод финансирането на СЕМ. „Нашите правомощия продължават да се увеличават, а, за жалост, капацитетът ни продължава да е същият, което води до средна работна заплата в администрацията на СЕМ от 1981 лева. Това е бруто, нето е доста по-малко. И средната ни заплата в отдел „Мониторинг“ е едва 1899 лева“, каза тя. Велева отбеляза, че през тази година изтича срокът на поддръжка на системата на СЕМ за мониторингово наблюдение и това ще доведе до необходимост от целево или друго финансиране, за да може тя да бъде продължена. Велева допълни, че би призовала, при наличие на воля, тази система да бъде надградена.
Председателят на комисията Тошко Йорданов каза, че „Има такъв народ“ (ИТН) няма да подкрепи доклада, представен от медийния регулатор. „СЕМ, който трябва да е наблюдаващ орган, пишат като политически пристрастен орган“, каза той. Йорданов цитира част от доклада, свързан с наблюденията относно изборите за Народно събрание: „В национален ефир партийният лидер Костадин Костадинов от „Възраждане“ нападна словесно водещ журналист на Би Ти Ви Мария Цънцарова в опит за публичното ѝ дискредитиране, последван в критиката си от друг партиен лидер – Слави Трифонов от ИТН, също недоволен от телевизионната водеща и нейните въпроси“. Когато един журналист се държи агресивно в посока на своята пристрастност, гостът, който и да е той, би могъл и има правото да изрази отношението си към начина, по който му се задават въпроси, каза Йорданов. „Проблемът е вие откъде накъде обяснявате кой кого е нападал и кой бил нападнатата страна и взимате страна в нещо, което не е ваша работа в тази ситуация“, добави председателят на комисията по културата и медиите.
„Мога да ви уверя, че СЕМ наистина се въздържа и прави всичко възможно, за да не прави абсолютно никакви политически или други оценки. Въпреки това заставаме на принципни позиции тогава, когато има нападки към конкретни журналисти, защото това е част от нашата мисия – да защитаваме свободата на словото и правото на изразяване. Само ще обърна внимание, че по време на кабинета на Николай Денков, когато той пък излезе с рязка позиция срещу госпожа Соня Момчилова, СЕМ също реагира и се противопостави на форми на натиск в каквато и да било форма тогава“, каза Симона Велева.
Манол Пейков посочи, че от "Продължаваме промяната - Демократична България" ще подкрепят доклада. „Смятаме, че особено предвид финансирането на СЕМ, те вършат доста солидна работа. И по наше мнение я вършат добре“, коментира той. „Аз лично смятам, че, да, имаше реч на омразата срещу госпожа Цънцарова и, да, много точно и професионално СЕМ са го отразили“, каза Пейков. 
В рамките на днешното заседание генералният директор на Българската национална телевизия (БНТ) Емил Кошлуков говори за актуални проблеми в дейността на обществената медия. 
„Проблемът с мултиплексите ви е известен. Аз съм се обръщал към СЕМ да променим лицензията, защото способът на разпространение е част от лицензията, която издава СЕМ. Те са отказвали. Може би вие трябва да го погледнете“, каза Кошлуков. Той посочи, че в чл. 45 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), според който програмите на БНТ се разпространяват по този начин, не е уточнено колко и какви са тези програми. „Дали една, две или три се разпространяват - така е въпрос на лицензия“, каза Кошлуков.
По неговите думи, ако има такава готовност от СЕМ и народните представители, от БНТ „с удоволствие“ ще свалят две от програмите от мултиплекса – БНТ2 и БНТ3. „Това ще направи голямо спестяване от порядъка на пет-шест милиона. Не са малко пари. Четвъртият канал е качен на спътник. Той е създаден с решение, с постановление на Министерски съвет. Обръщал съм се към Министерски съвет през годините. Никой не гледа този спътник. Кой работи със спътник вече? Не е чак такава голяма сумата, може би от порядъка на 250-300 хиляди лева, но и този спътник е излишен в днешно време“, добави генералният директор на обществената телевизия.
„Българската национална телевизия и Българското национално радио осигуряват сигнал и законът им гарантира достъп до всички български граждани. Това е изключително важно. Във всяко едно малко населено място всеки трябва да може да получи чрез антена този сигнал“, каза изпълняващата длъжността председател на СЕМ Симона Велева. Според нея въпросът за обезпечаване на достъпа до информация на всички български граждани, независимо дали се намират на територията на България, или в чужбина е ключов. „Ние като държава сме поели ангажимент да гарантираме този достъп и начинът, и способът това да се случи е именно чрез Българското национално радио и Българската национална телевизия“, добави тя.
„Всички хора ще получат в България сигнал, това е БНТ1“, посочи Кошлуков. Той отбеляза, че не се губят пари само от каналите, но и от отчисленията към дружествата за авторски права. „Когато имаш национално покритие, плащаш много повече на „Профон“, „Музикаутор“ и т.н. Така ще спестим много повече от шест милиона“, каза генералният директор на БНТ.