Комисията по образованието и науката прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. в частта му за образование и наука. В подкрепа на проекта с десет „за“ гласуваха ГЕРБ, ИТН, БСП и „ДПС - Ново начало“, трима се въздържаха от „Продължаваме промяната“, а против гласуваха четирима от политическите партии „Величие“ и „Възраждане“.
За 2026 г. общият размер на разчетените разходи за образование е 5,813 милиарда лева, което представлява 4,8% от брутния вътрешен продукт. Ръстът на разходите спрямо 2025 г. е 578 милиона лева (10%), като тук се включват и евросредства, посочи министърът на образованието Красимир Вълчев, който представи бюджета пред комисията и представители на академичната, научната и образователната общности.
Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите, представи становището на представителството на съвета. Тя посочи, че съветът ще подкрепи проекта за бюджет, но подчерта необходимостта народните представители да имат ясна представа за предстоящите конкретни действия във висшите училища. Темелкова отбеляза, че през следващия период някои университети ще се наложи да покриват дефицити със собствени приходи или чрез допълнителни мерки за оптимизация.
Представителят на Съвета на ректорите изложи становища от различни университети, като повечето посочват, че предложеният бюджет не осигурява достатъчно средства за нормално функциониране. Липсва информация за разбивката на елементите на бюджетния трансфер, а допълнителни средства са необходими за покриване на разходите за възнаграждения и издръжка.
Председателят на Българската академия на науките (БАН) чл.-кор. Евелина Славчева обърна внимание на проблема с финансирането на пенсионираните академици и член-кореспонденти. Тя обясни, че всяка година БАН редуцира бюджета на работещите, за да покрие изискванията за индексация на възнагражденията на пенсионираните колеги. Славчева изрази загриженост относно промените в Закона за висшето образование, които засегнаха заплатите на младите академични длъжности – ако се спази законът, асистентите в БАН ще получават 3 330 лева, докато главните асистенти – 2 965 лева, което представлява аномалия.
Министър Вълчев отговори на въпросите, като защити модела на финансиране „възложител-изпълнител“. Той обясни, че държавата възлага обученията на студенти и заплаща обучението им, но не регулира числеността и заплатите в университетите, за да се запази академичната и финансовата автономия. Вълчев подчерта, че системата на финансиране е обвързана с качествени показатели и че субсидията за издържка на обучението е увеличена с 10%, в съответствие с увеличението на базовия норматив.
По отношение на конкретни университети министърът обясни причините за по-ниското увеличение във Висшето транспортно училище – намален среден брой студенти поради неизпълнен прием в приоритетни професионални направления и поддържане на направление „Икономика“ с коефициент под единица.
Проф. Георги Вълчев, ректор на Софийския университет, изрази категорична подкрепа за бюджета. Той подчерта необходимостта от осигуряване на средства за капиталови разходи, материалната база на висшите училища и студентски общежития. Ректорът отбеляза положителното в предвидените средства и изрази увереност, че висшите училища могат успешно да преминат през предстоящия период.
Проф. Лиляна Вълчева, председател на Националния синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ, представи позицията на синдиката, като посочи, че той ще подкрепи проекта за бюджет. Тя отбеляза, че макар бюджетът да не е идеален, е необходимо той да бъде приет, и подчерта, че университетите не е нужно да изтъкват проблемите си, тъй като те са добре известни и държавата ще ги подкрепи.
Депутатът от парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ Николай Денков постави въпроси относно програмата за развитие на националния научен потенциал, където се наблюдава намаление на средствата за 2026 г. спрямо 2025 г. – от 206,6 милиона евро на 200,5 милиона евро.
Доц. Боряна Иванова, ректор на Стопанската академия, изрази загриженост относно достатъчността на средствата. Тя посочи, че при демографски спад и неконкурентни цени за платено обучение, което ограничава международния пазар, дефицитът между отпусканите от министерството средства и нуждите на университетите е значителен.
Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети, постави акцент върху средствата за студентски стипендии и общежития. Той приветства предвидените 20,5 милиона евро за продължаване на програмата за ремонт на студентски общежития. Стойков изрази загриженост относно увеличаването на разликата между докторантската стипендия и стипендията по успех – преди пет години разликата е била три пъти, а в момента е шест пъти; ако тенденцията се запази, следващата година може да достигне седем пъти.
Представителят на студентите постави и въпроса за студентите от частните висши училища след решението на Конституционния съд относно формата на обучение и правото им да получават стипендии, както и за цивилните студенти в военните висши училища, които не получават нито стипендии, нито средства за храна.
Министър Вълчев отговори, че ще се проведат срещи с Националното представителство на студентските съвети за определяне на политиката за увеличение на стипендиите. Той обясни двата основни принципа на модела на финансиране – продължаване на модела „възложител-изпълнител“ и обвързване на финансирането с качествени показатели.
Д-р Валери Апостолов от КТ „Подкрепа“ заяви, че неговата федерация подкрепя интегративния размер на средствата от държавния бюджет за висше образование за 2026 г. Той подчерта, че министерството е направило балансиран компромис и че реформата във висшето образование трябва да продължи.