Компютърни симулации проследяват 1000-годишното бъдеще на човешката цивилизация

Ново научно изследване използва компютърни симулации, за да проследи 1000-годишното бъдеще на човешката цивилизация в десет различни сценария, съобщи „Сайънс алърт“. Резултатите показват, че по-бавното изчерпване на ресурсите и способността ни да се изправяме след кризи са много по-важни за оцеляването, отколкото защитата срещу външни глобални катастрофи.
Изследването хвърля светлина върху т.нар. парадокс на Ферми - въпросът защо все още не сме открили извънземни цивилизации.
Идеята на автора на изследването - астробиолога и физик Селия Бланко - и на нейния екип е, че Вселената може да е пълна с технологични цивилизации, които се зараждат, западат, възстановяват се и се зараждат отново - прекарвайки дълго време в технологичен покой. Това би могло да обясни космическото мълчание, на което сме свидетели в момента, казват учените.
Най-простият отговор, който дава изследването на Бланко за космическото мълчание, е разминаване във времето. Учените обясняват липсата на контакт с два основни аргумента - кратък технологичен прозорец, което означава, че една цивилизация е способна да изпраща и улавя радиосигнали само тогава, когато е на върха на технологичното си развитие. Симулациите показват, че обществата прекарват голяма част от времето си в „технологичен покой“ - период на възстановяване след катастрофа, в който нямат нужните технологии. Втората причина е нищожният шанс за застъпване - ако две извънземни цивилизации излъчват сигнали с прекъсвания, вероятността техните активни периоди да съвпаднат в едно и също време е изключително малка.
За да направят своите изводи, изследователите създават компютърен модел за бъдещето на Земята. Те симулират 10 различни сценария за развитие на обществата в рамките на следващите 1000 години. Сценариите варират от стабилен и егалитарен „Златен век“ до общества, изправени пред остър недостиг на ресурси. За всеки модел са проиграни по 200 симулации с внезапни кризи - екологични бедствия, технологични сривове, изчерпване на ресурсите.
Сценарият Golden Age („Златният век“) описва стабилно, егалитарно общество с достъп до богати ресурси, където технологичният растеж се развива плавно, без да води до крах.
Out of Eden („Извън Рая“) е децентрализирано общество, в което хора и машини съжителстват хармонично с природата, а Ouroboros („Уроборос“) е йерархична цивилизация, която непрекъснато се разширява, рухва, а после се възстановява и се стабилизира.
Living with the Land („Живот със земята“) представя общество, което живее скромно и изцяло се съобразява с природата. Въпреки че в началото изживява период на технологичен подем, тази култура се оказва твърде крехка - тя е белязана от поредица от тежки цивилизационни сривове и последващи мъчителни опити за възраждане.
Изследователите са провели по 200 симулации за всеки сценарий, позволявайки на цивилизациите да се развиват, докато или ресурсите им свършат, или случайно генерирана екзистенциална опасност - катастрофално събитие като екологично бедствие или технологичен срив - не ги тласне към колапс.
Два сценария - „Златният век“ и „Извън Рая“ - нито веднъж не са претърпели крах по време на симулациите. Но седем от десетте сценария са претърпявали срив при абсолютно всяко проиграване.
С други думи, пътят на една технологична цивилизация не е задължително еднопосочно пътуване от каменната ера до космоса. Развитието ѝ прилича по-скоро на засилващ се и затихващ пламък. Това променя изцяло търсенето на извънземен разум, защото астрономите трябва да уловят дадена цивилизация точно в момента, в който тя е видима за нашите уреди.
Затова изследователите въвеждат концепцията за „ефективна откриваемост“. Тя коригира прочутото уравнение на Дрейк, което пресмята колко напреднали светове съществуват в Млечния път, като добавя периодите, в които една цивилизация е технологично пасивна.
Ако едно общество например произвежда уловими технологии през едва 40 процента от времето си, неговият „прозорец“ за откриване е много по-тесен. А когато две различни цивилизации излъчват сигнали с прекъсвания, шансът активните им периоди да съвпаднат става нищожен. Именно това обяснява парадокса на Ферми: пълното космическо мълчание въпреки огромната възраст и мащаб на Вселената.
Освен космическите изводи, моделът предлага и един много по-практичен урок за нас тук, на Земята. Сред всички тествани фактори два се оказват решаващи за оцеляването: скоростта, с която обществата консумират ресурсите си, и способността им да ги възстановяват след криза. Дори минимални подобрения в тези две посоки могат да осигурят огромна дългосрочна устойчивост на човечеството.
Затова авторите предлагат конкретни земни решения - от изграждането на децентрализирана инфраструктура до създаването на „комплекти за възстановяване при апокалипсис“. Те представляват защитени архиви с жизненоважни знания за медицина, земеделие, енергетика и комуникации, чиято цел е да ускорят възстановяването на едно рухнало общество. Като отличен пример за подобна инициатива учените посочват Международното семехранилище в Свалбард, известно като „Трезорът на Страшния съд“ - подземна база за съхранение на семена, разположена на 120 метра дълбочина в норвежкия арктически остров Шпицберген.