Той гостува за пръв път в София тази седмица, изнесе публична лекция на тема „Сърцето на Agile в ерата на изкуствения интелект“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и проведе майсторски клас в Българската академия на науките (БАН) със специалисти по дигитализация и опазване на културното наследство.
Д-р Кобърн е един от авторите на Манифеста Agile, поставил през 2001 г. основите на съвременните методологии за управление на софтуерни проекти. Той е експерт в областите на софтуерния дизайн, Extreme Programming (XP) и ефективна екипна работа, както и автор на фундаменталния труд Writing Effective Use Cases, казват за него домакините му от Института по математика и информатика (ИМИ) на БАН.
Посещението му е по покана на проекта Focus: ERA Chair, който се осъществява в ИМИ-БАН и поставя акцент върху дигитализацията на културното наследство. Проектът Фокус - „Насърчаване на цифровото културно наследство чрез отворени иновации и отворена наука“ развива именно тази пресечна точка между технологии, култура и иновации, с цел да промени начина, по който съхраняваме и преживяваме културното наследство в дигиталната ера.
Проектът Фокус реализира програма за създаване на катедра „Насърчаване на цифровото културно наследство чрез отворени иновации и отворена наука“ в ИМИ-БАН, която ще запълни съществуващата в момента празнина в научните изследвания, свързана с използването на отворените иновации и отворената наука в областта на културното наследство. По проекта е създаден международен екип под ръководството на доц. Милена Добрева от Университета на Стратклайд, Великобритания, към който са привлечени международни и български изследователи.
Кобърн е американски компютърен специалист, защитил докторантура на тема „Хора и методология в разработването на софтуер“ в Университета на Осло. През 2011 г. е един от инициаторите и съавторите на Манифеста Agile за гъвкавост в програмирането. Неговото име носи „скалата Кобърн“ за категоризация на софтуерните обекти. Разказва за себе си, че е наследник на стар шотландски род.
„Agile означава да има повече сътрудничество и съвместна работа в името на по-добрия обмен на идеи, след което възможно най-бързо да се провери как тези идеи съответстват на реалността. Следващата стъпка е да се осмисли резултата и всичко да бъде подобрено“, каза д-р Кобърн пред БТА. „Събираш информацията, осмисляш и подобряваш. Това е в основата на всяка форма на гъвкавост, от началото на 90-те, когато започнахме. Днес живея само с тези четири думи. Смятам, че всеки може да ги разбере – църковна общност, семейство, бизнес, правителство – колкото по-добре взаимодействаме, толкова по-добър е резултатът. Понижава страховете, увеличава доверието, умовете обменят идеи, проверяваме ги в практиката, откриваме къде е скрита изненадата, осмисляме и подобряваме“, каза той в отговор на въпроса как би обяснил на неспециалисти концепцията за гъвкаво разработване на софтуер.
Според него изкуственият интелект (ИИ) едновременно поражда опасения и създава възможности. Той сравнява работата на невронните мрежи с дейността на човешкия мозък и смята, че сътрудничеството и взаимодействието с ИИ са като при хората.
За пръв път съм тук и се радвам, че не работя за корпорация, а за нещо толкова различно, отговори той на въпроса как дигитализацията може да помогне за опазването на културното наследство, което е в основата на проекта на ИМИ-БАН. „Не става дума само за дигитализиране, а за различен тип анализ. Това иска да постигне Милена Добрева, затова съм тук – за да опишем различните видове дейности, които потребителите ще искат да извършат с дигитализираното наследство“, каза д-р Алистър Кобърн.
„Час ЛИК“ на БТА завършва с „Портрет в 3 думи“.
Екип „Час ЛИК“:
Даниел Димитров – идея и концепция
Валя Ковачева – монтаж
Красимир Михайлов – оператор
Емил Граничаров – шапка
Стефан Ковачев – социални медии
Наталия Добрева – графичен дизайнер
Боряна Тончева – ръководител „Студио БТА“
Антоанета Маркова – автор и водещ