Авторът сподели, че използва материала не само заради неговата физическа устойчивост, а и заради асоциациите, които носи с предметност, труд, наковалня, тежест, статика и реално присъствие. Освен това той не позволява формата да изглежда откъсната от битието, носи усещане за плътност и предметност, но и за вътрешна концентрация.
Новите му работи изследват композирането чрез пространството, а чрез фразата „външен ритъм“ се изразява по-голямата им активност към околния свят. Предишната му изява в родния му град бе преди две години с изложба „Мелодия и ритъм на формата”, в която показа пластики от бронз и дърво. За разлика от тогавашните „затворени“ композиции, сега Атанасов обясни, че насочва вниманието си към друг пластичен принцип – външния ритъм, движението на формата извън нейния център и към активното ѝ присъствие в пространството. По думите му това е вид композиране в скулптурата, основано на импулси, които излизат от центъра на композицията. В един момент тя сякаш замръзва и остават пространствените отношения, които най-добре изразяват идеята ѝ.
Според Атанасов в българското изкуство днес съществуват две силни линии. Едната продължава модели и инерции, наследени от социалистическото изкуство и неговите институционални кръгове, а другата се ориентира към глобализираната попкултурна визуалност и нейните актуални форми на подкрепа и разпознаваемост. И в двата случая за художника остава рискът да бъде прекъсната приемствеността с по-дълбоката пластична култура, затова той определя своята позиция като „среден“ или „трети“ път в търсене на универсален език на скулптурата чрез пространство, обем, статика, архитектурно усещане и наследство. За него това е универсален език в културата, тъй като един куб или пирамида навсякъде по света са куб и пирамида. Особено важни за него като творец са фигурите на Любомир Далчев и Христо Явашев – Кристо – художници, чието творчество разширява разбирането за пространство, форма и пластика.
Експозицията ще остане в галерията до 26 юли.