Конкурс надпяване „С песните на Вълкана Стоянова” събира в Стралджа близо 50 участници от страната

Общо 49 индивидуални изпълнители – самодейци и професионалисти, както и певчески групи, участват в националния конкурс надпяване „С песните на Вълкана Стоянова” в град Стралджа. На сцената в концертния салон на Народно читалище (НЧ) „Просвета 1892” те представят песни от репертоара на народната певица, наричана „Славеят на Тракия”.
Най-малките участници в днешния конкурс са на седем години. Заявка да се представи днес е подала и 95-годишната Иванка Петрова от Варна, която участва във всяко издание на конкурса, посочиха организаторите. Певчески състави и индивидуални изпълнители има от много населени места в Стралджа, също и от общините Ямбол и Тунджа, от няколко сливенски села. Участват също така певци от Бургас, Поморие, Варна, Омуртаг, Казанлък. Свои представители са излъчили Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив, както и Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – гр. Котел.
Тринадесетото издание на конкурса надпяване „С песните на Вълкана Стоянова” откри заместник-кметът на Община Стралджа Гроздан Иванов. „Много неща се променят в живота. Ще ви кажа кое няма да спре никога – това е пламъкът, който дава българският фолклор. Никога няма да спрат чувствата, които изпитваме, когато чуем български народни песни. Никога няма да изчезне жарта, която се надига във всеки един от нас, когато чуе песните на нашата Вълкана, както си я наричаме”, каза той пред изпълнители и гости.
Конкурсът надпяване, организиран от Община Стралджа и НЧ „Просвета 1892”, цели да се отдаде заслужена почит към голямата народна певица Вълкана Стоянова, родом от село Люлин (община Стралджа, област Ямбол). Тя е сред първите певици на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев” (дн. Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев") и остава негова главна солистка в продължение на 20 години. В репертоара си има над 500 народни песни от тракийския край, сред които „Нягол на Милка думаше", „Алтанлъ Стоян войвода", „Димо на Рада думаше", „Яна цвете брала" и много други.
Това е най-старият песенен конкурс у нас, каза за БТА председателят на настоятелството при НЧ „Просвета 1892” Надя Жечева. Началото му е от 1995 г. по инициатива на изтъкнатия фолклорист от Стралджа Тончо Тончев. „Още при първото му издание имаше сериозен интерес, а при второто и третото – вече беше истински бум на млади таланти, с много участници, на две сцени”, спомня си Надя Жечева.
Стимулирането на млади дарования е друг акцент при организирането на песенния конкурс. Тук са се изявявали певицата Десислава, също и Дарина Славчева, която в момента е преподавател по фолклорно пеене в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” и член на журито в днешния конкурс, разказа още Надя Жечева.
Сред критериите за оценяване на участниците е максимално доближаване на гласа и начина на пеене на Вълкана Стоянова. По думите на председателя на читалището обаче това е много трудна задача. В гласа на Вълкана има онези звънчета, които не се повтарят при нито един изпълнител. Има много, които се доближават до нейното пеене, но онази мелодичност, характерното трептене на гласа и цялостно звучене, са недостижими, споделя още тя. Друго, което прави изпълненията на Вълкана Стоянова толкова въздействащи е, че тя винаги си е представяла конкретни образи и картини от текста на песента. Да кажем, пее „Жънала е дилбер Яна”, и тя си представя полето край родното си село Люлин, жътварките със сърповете. Това няма как да го съпреживеят и пресъздадат сега младите хора, допълва Надя Жечева.
Изпълненията на участниците в конкурса надпяване се оценяват от петчленно жури с председател академик Крум Георгиев, фолклорист.
Отличените индивидуални изпълнители и певчески състави ще представят тази вечер свой галаконцерт на откритата сцена на площад „Демокрация” в Стралджа. Към тях ще се присъедини и Ансамбълът за народни песни и танци „Пазарджик“.
С музикалната вечер ще бъде поставено и символично начало на провеждащия се утре в града Традиционен събор на народното творчество „Мараш пее - 2025”. В него участват танцови групи и състави от региона и страната. Изпълненията им ще се оценяват поотделно за любителски танцови колективи за автентичен фолклор, за представящи обработен фолклор, както и за клубове за български народни танци.