Константин Илиев описва в книгата „Проблясъци от прожектор“ случаи, надграждащи паметта на българския театър, каза проф. Георги Каприев

Драматургът Константин Илиев описва в книгата „Проблясъци от прожектор“ случаи, надграждащи паметта на българския театър, каза проф. Георги Каприев при представянето на изданието в столичната галерия „Кредо бонум“.
Илиев прочете откъси 81-ви и 82-ри от автобиографичната книга. Те описват неговото преместване от театър „София" в Народния театър „Иван Вазов“, както и случки от началото на работата му там. 
„Константин Илиев не говори за творческия си процес, а представя най-вече обстоятелствата около обстановки на негови пиеси, не на всички, но ги ползва за въвеждане в общокултурния и социотеатралния контекст с неговите персонажи и тяхното тълкуване. Празникът, наречен театър, нито е без край, нито е непрекъснат. От него остават сиви вечери, но и светли проблясъци – това е движещият ориентир на книгата. Става дума за над 60-годишна творческа дейност, която, в почти равна времева мяр, се разгръща в две политически епохи“, каза проф. Каприев. „Магията на театъра е в това, че ни оставя следа. Тук, със сила застава въпроса за помненето, онова, което създава контюинитета на една култура“, допълни той. Проф. Каприев отбеляза приноса на разказа на Илиев към паметта на театъра в България. „Константин Илиев описва симптоматични и емблематични случаи, представя съществени и уж по-ситни моменти, истории, надграждащи паметта“, добави той.
Актрисата Надя Керанова прочете откъси 60-и и 63-ри от „Проблясъци от прожектор“. Те описват кратките отношения на Илиев със Съюза на българските писатели и неговото познанство с Урсула Бланк, помощник-режисьор в състава на източноберлинския театър „Фолксбюне“.
Константин Илиев е роден на 16 октомври 1937 в с. Горно Павликене, Ловешко. Той е драматург, белетрист, преводач. Завършил е немска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира театрознание в Хумболтовия университет - Берлин, където защитава докторска дисертация върху драматургията на Фридрих Дюренмат. Работи като драматург в Благоевградския театър „Никола Вапцаров“ и Драматичния театър София .
От 1995 г. е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов". Автор е на пиесите "Мъка по цветовете" (1961), "През октомври без теб" (1968), "Цар Шушумига" (1968, за куклен театър), "Музика от Шатровец" (1971), "Прозорецът" (1977), "Босилек за Драгинко" (1978), "Великденско вино" (1979), "Нирвана" (1982), "Одисей пътува за Итака" (1984), "Червено вино за сбогом" (1989), "Куцулан или Вълча Богородица" (1994), "Франческа" (1999), "Бетховен 21" (2006). Негови са и прозаичните творби "Френско магаре" (1988) – роман, "Поражението. Хроника от краткото столетие" (2003) – автобиографична книга, "Паметта на гарвана. Текстове за театър, драматургия и политика" (2005). Превежда от немски език (Брехт, Бюхнер).
Негови пиеси са поставяни в Австрия, Англия, Естония, Република Северна Македония, Полша, Русия, Словакия. Носител е на национални награди за драматургия, на международната Хердерова награда (1996) – за цялостно творчество, наградата „Хеликон“ (2003) – за нова българска художествена проза, на националната литературна награда „Елиас Канети“ (2005).