Константин Казански: Това, което липсва и до днес тук, е различността

Музикалният гений беше той. Страхотен музикант, на много високо ниво. Той направи най-хубавите аранжименти на плочите на Володя Висоцки във Франция. Това казва в интервю за БТА преди време големият български художник Лъчезар Ошавков по повод своя приятел Константин Казански, който е роден на днешния ден в Свищов, през 1945 година.
„Това, което липсва и до днес тук, е различността. Дано не бъда криворазбран. Съединението прави силата, но само когато трябва да се превземе крепост. Културата на една нация има нужда от разединение, индивидуализъм“, казва през 2011 г. певецът, музикант, актьор, композитор и аранжор.
Баща му Рачо Казански е преподавател по френски език и завеждащ катедра „Чужди езици“ в Свищовската стопанската академия, благодарение на което Константин Казански отрано се запознава с богатството на френската литература и изкуството. 
БЪРЗО СЕ ВПИСВА В АРТИСТИЧНИЯ СВЯТ НА СТОЛИЦАТА
През 1960 г. семейството се мести в София и младият Константин бързо и лесно се вписва в артистична столична компания с широки творчески стремежи. Докато завършва гимназия, а след това отбива и военната си служба, постоянно развива певческия си талант, включвайки се в различни изяви с хорове и други състави. Той участва на сцената на „Театър 199“ с изпълнения в поетични рецитали. Това предопределя и решението му да не продължи следването си по международни отношения, а да се насочи към пеенето. Голяма роля изиграва и комедийната актриса, певица и негова преподавателка Милка Янакиева, която още в гимназиалния му период го праща при творци като Емил Димитров, а по-късно го насърчава да се представи и в школата на радио „София“ при Ангел Заберски.
Известният композитор веднага оценява таланта на Константин Казански, който се явява пред него с изпълнение на песни на френския певец Шарл Азнавур, но композиторът го насочва основно към изпълнението на негови произведения и особено на песните на белгиеца от италиански произход Салваторе Адамо.
ВЪЗХОД И... РАЗДОР
Следват записи на песните му с авторски български текстове, които придобиват голяма популярност в радио и телевизионните програми, както и на сцените из страната. Част от тях, сред които „Една любов“, „Викам твоето име“, „Тези чудни очи“ и „Малкият принц“ на Адамо, както и „Поне едно писмо“ на Ангел Заберски, оглавяват класациите в програмата на радиото „Мелодия на седмицата“.
Ангел Заберски, на когото Константин Казански казва, че дължи кариерата си, все пак изиграва двояка роля в живота му. Между двамата настъпва раздор, когато утвърденият композитор се опитва да ограничи и направлява творческите стремления на певеца, като това води до затваряне на вратите на радиото за изявите му. По това време Константин Казански вече има свой оркестър, но след събитията в Чехословакия през пролетта на 1968 г. забраните за самостоятелно творчество стават все по-строги и копнежът на Казански за авторски изяви го отвежда първо в Белгия, а след това – през 1971 г., и във Франция.
СИЛЕН „ФРЕНСКИ“ ПЕРИОД
В Париж, с отличното си владеене на руски език, той работи в руски кабарета, акомпанира и аранжира изявите на различни изпълнители, осъществява записи на албуми с цигански романси на Альоша Димитриевич и Владимир Поляков. Развива се и като артистичен редактор на емисия по Пети канал на френската телевизия, и като водещ на музикална рубрика по Френското национално радио.
Константин Казански се установява за постоянно във френската столица и придобива изключителна популярност с партньорството си с руския бард Владимир Висоцки. Двамата са свързани от плодотворно сътрудничество, като Висоцки го кани за аранжор на записите си във Франция (над 40), а искреното им приятелството намира израз в кумуването от страна на руснака на сватбата на българския певец.
ЧОВЕК НА СВЕТА
През 1987 г. Константин Казански създава своя близо 20-членен „Казански хор“, с който изнася много концерти по света.
За мнозина Константин Казански е първият българин, пял в култовата парижка зала „Олимпия” през 1991 г., но за него тази чест принадлежи на Силви Вартан. През същата година той за пръв път се завръща в България по покана на директора на фестивала „Франкофоли“, който се провежда в Благоевград. В думите му за родината се открива палитра от оценки, разкриваща широкоскроената личност на „Човек на света“, преплитаща се с патриотичната същност на смирената душа, изпълнена с уважение към рода и корена.
Казански е автор на книгата „Руско кабаре“ (1978) и на стихосбирката „Писма от Париж“ (1997), които имат автобиографичен характер.
През 2009 г., заедно със съпругата си, е поканен да участва в театрално-музикалния спектакъл „Роден в Европа, на нашата улица“ на откритата сцена „Сълза и смях“. Заедно с актьора Стоян Алексиев, те представят спектакъла в редица градове в България.
На него и на художника Лъчезар Ошавков, с когото двамата преплитат пътищата си във Франция, е посветен документалният филм „Имало едно време в Париж“ (2023) на режисьора Андрей Чертов.
В навечерието на 24 май 2002 г. Константин Казански е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Свищов“.

/ДД
/СС/ДС/отдел „Справочна“
Използвани източници: В. „Стандарт“, бр. 2074 от 7 юли 1998 г.; В. „Дума“, бр. 87 от 17 април 2009 г.; В. „24 часа“, бр. 174 от 26 юни 2010 г.; Сп. „Тема“, бр. 15 от 18-24 април 2011 г.; https://bnr.bg/vidin/post/102057000/dokumentalen-film-razkazva-za-rodenia-vav-vidin-hudojnik-lachezar-oshavkov; https://svishtov.bg/konstantin-kazanski; https://www.bgestrada.com/bgestrada/index.php?q=content/Константин%20Казански