И през настоящата година продължават концертите „По Владигеровски“, съобщават организаторите от къщата музей „Панчо Владигеров“ в София.
Петте нови събития се реализират по повод 20-годишнината от откриването на постоянната експозиция на културния институт, със съвременен поглед към традицията, завещана от българския композитор и пианист. Публиката ще чуе интерпретации на внуците на Владигеров, на деца-изпълнители и на утвърдени български и международни артисти – модерното послание към публиката.
Четвъртият концерт, с участието на българския пианист с международна кариера Иво Върбанов, е тази вечер, 24 септември в балната зала на Националната художествена галерия. Ще бъдат представени произведения от късните опуси на Панчо Владигеров. Събитието гостува на 53-ото издание на международния фестивал „Софийски музикални седмици“.
Ще звучат Три кратки пиеси за пиано оп. 64 (1972), Пет силуета за пиано оп. 66 (1974), Пет поетични картини за пиано оп. 68 (1976), Четири фрески за пиано оп. 69 (1977) и Три багатели оп. 70 (1978).
„За опусите 64, 65 и 66 Панчо Владигеров споделя: „Написах три опуса за пиано – пиеси, които са нещо съвсем различно в моето творчество. В тях съм търсил нови пътища, нови изказвания, обаче аз винаги се придържам твърдо към моя стил и мироглед”. Първите два от тях са написани за някои от любимите му ученици – Три кратки пиеси за пиано опус 64 носят посвещението „на моя Алексис Вайсенберг”, а четирите клавирни пиеси от опус 65 са посветени на Иван Дреников. Именно той изпълнява двата цикъла пред публика за първи път.
Опус номер 66 от Пет силуета за пиано, е посветен на българския пианист и педагог Антон Диков, а опус 67, наречен „Четири песни за висок глас по текст на Николай Лилиев”, е с посвещение „На Лилиев”.
На 5 септември 1976 г. Владигеров завършва цикъла клавирни миниатюри Пет поетични картини опус 68, представен от Евгений Светланов, диригент на Симфоничния оркестър на СССР и негов личен приятел. Светланов веднага свири на прима виста произведенията и възкликва: „Чудесно! Наистина много поетични са тези клавирни картини!” Скоро след това, на 29 януари 1977 г., композиторът завършва и опус 69, отново посветен на Иван Дреников и наречен Четири фрески – неизползвано досега жанрово название, с което Владигеров обвързва още по-конкретно творчеството си с изобразителното изкуство. В последната година от живота си той създава Три багатели за пиано (в превод – „дреболии”), кръстени с френското прилагателно име за дребни работи – „багател”, което се е превърнало в жанрово определение, но е напълно ново за творчеството на композитора. Опусът е посветен на Красимир Гатев.
Иво Върбанов започва да свири на пиано на 6-годишна възраст в родния си град Плевен – при Елеонора Карамишева. Няколко години по-късно учи с Рикардо Бертадзоло и известната унгарска педагожка Илoнка Декерс в Италия. След завършването си на 12-годишна възраст се премества във Великобритания, където работи със Суламита Ароновски в Кралския северен музикален колеж, в Манчестър, и с Франк Вибаут в Кралската музикална академия – Лондон, завършвайки магистратурата си през 1998 г. (със стипендия на Rotary Foundation).
След принудителна пауза в концертната си дейност между 2009 и 2012 г. поради левкемия, се завръща на лондонската сцена с изяви в Royal Festival Hall с Кралския филхармоничен оркестър, в King's Place – в рамките на сезона Brahms Unwrapped и в Cadogan Hall. Носител е на наградата „Иван Вазов“ за популяризиране на българската култура в чужбина, а през 2011 г. получава наградата „Сребърен лъв“ от Министерството на външните работи. През 2019 г. става асоцииран член на Кралската музикална академия в Лондон. Неговите изпълнения са излъчвани по Българското национално радио, BBC Radio, RAI 3, France Musique, Radio Toscana Classica, Classic FM+, канадски радиостанции, Испанското национално радио, Словашкото национално радио, Българската национална телевизия, Би Ти Ви и TV Bulgaria.
През 2017 г. Hyperion Records издава запис на Концерт за пиано и оркестър и Балада № 2 от Димитър Ненов с Кралския шотландски национален оркестър под диригентството на маестро Емил Табаков. Записът получава широк международен отзвук и средна оценка от 4.5/5 звезди от музикалната критика. До момента е направил тринадесет комерсиални записа за Hyperion Records, Gega New, БНР, Lorelt Records, ICSM Records (лейбъла, който основава със съпругата си, пианистката Фиамета Тарли) и Orchid Classics. За 2026 г. са планирани три нови записа с творби на Брамс и Владигеров.
Неговите последни камерни изяви включват концерти със съпругата му Фиамета Тарли и Константин Лифшиц (две пиана, четири ръце), цигуларя Офер Фалк, виолистката Йитка Хоспрова, виолончелистите Ласло Феньо, Сели Тойвио, Йозеф Луптак и Хилел Цори, квартет „Алегри“ и валдхорнистката Таня Нисонен. Участвал е на множество международни фестивали, сред които „Софийски музикални седмици“, Cervo Summer Festival, Охридско лято, Chopin Marienbad Festival, „Аполония“, Carniarmonie Festival и Lodz Contemporary Music Festival.
/ДД