„Порги и Бес“ се приема за един от върховете в творчеството на Гершуин, а според някои – най-важният принос на композитора към музиката. Композиторът я пише в края на краткия си живот и в период, в която е най-силно повлиян от джаза. Премиерата е през 1935 г. в Бостън, без особен успех. През 50-те години обаче тя става все по-популярна – първоначално в САЩ, после и в цял свят.
„За какво разказва музиката на Гершуин? За обикновените хора, за техните радости и скърби, за любовта им и живота. Затова музиката му е наистина национална“, коментира Шостакович. Самият Гершуин нарича операта си „народна“, защото е базирана на джаз и блус мотиви, спиричуъл, афроамерикански фолклор и импровизация. Тя е перлата в короната на американската музика в епохата на джаза.
/ДД