Обектът се намира в района на Ал Кулейя, което се смята за второто по големина монашеско селище. То е свързано с ранните форми на организирано монашество според традициите на свети Антоний Велики и свети Пахомий Велики.
Сградата, която се състои от 13 многофункционални помещения, показва прехода от самостоятелен отшелнически живот в индивидуални монашески килии към общностно монашество. Тя съдържа жилищни и учебни стаи, както и сервизни зони като кухни и складове.
Голяма зала в северната част с украсени каменни платформи е била използвана като приемна, а на изток е обособено молитвено пространство с апсида (закръглена ниша) и кръст от варовик.
Ръководителят на мисията Самир Ризк Абдел Хафез изтъква намерената богата колекция от стенописи, които хвърлят светлина както върху художественото развитие, така и върху монашеските практики. Изображенията включват монаси, които се разпознават по дрехите им, и изящни декоративни мотиви като плитки и осемлистни цветя. Особено впечатляващ е стенопис, който показва две еленчета, обградени от растителни орнаменти.