„Космическа лира“ е филм за хората, които изпитват любопитство към музиката и към живота, каза пред БТА режисьорът Стефан Чернев

„Космическа лира“ е филм за хората, които изпитват любопитство не само към музиката, но и към живота. Това каза пред БТА режисьорът на лентата Стефан Чернев.
Продукцията е в програмата на фестивала Master of Art и ще бъде показан тази вечер в кино Г8. „И тепърва му предстои фестивален живот и много срещи със зрители“, отбелязва режисьорът.
Лентата е снимана в Европа и Съединените американски щати (САЩ) - в пустинята, гората, океана и света на космическата електронна музика. По думите на екипа филмът се потапя надълбоко в този жанр, изследвайки естетиката, поезията и философията му през погледа на композиторите Симо Лазаров, Стив Роуч (две номинации за „Грами“), Майкъл Стърнс („Барака”, „Самсара”) и Робърт Рич.
Режисьорът Стефан Чернев обаче подчертава, че целевата група на филма „Космическа лира“ не е хора, които са задължително запознати с тази музика. „И ако му се даде шанс, човек може да бъде емоционално и интелектуално възнаграден, защото във филма се говори и за философия, освен за емоцията и за техническите особености. Целта ми е била, когато зрителят излезе от киносалона, да има едно поетично, трансцедентално усещане, което го е разтърсило отвътре. И да има желание да го гледа повторно, за да анализира всички детайли, които са в разказа“, казва той.
„КОСМИЧЕСКА ЛИРА“
Това заглавие е вдъхновено от желанието ми филмът да звучи космополитно, да звучи интернационално и същевременно с това да се усеща поетичната и трансцедентална нотка, което е част от съдържанието, разказва режисьорът на лентата.
Познанството ми със Симо Лазаров дойде с идеята да се направи филм за електронната музика. Една вечер попаднах на негови видеа в интернет от негови концерти. И си казах: "Боже, има толкова интересни композиции, защо не съм бил запознат до този момент?". И в крайна сметка започнах да ровя и реших да говоря с продуцента ми Добромир Чочов („Доли медия студио“) дали да не направим такъв филм, да видим какво е станало с тази музика, разказва Чернев.
„Защото мисля, че може да се преоткрият много неща от онази епоха, както и какво се случва в настоящето с навлизането на изкуствения интелект като композираща машина. Една от темите във филма реално е това – машината, бидейки основния инструмент на хората, които правят електронна музика, сиреч – синтезатора, а сега изкуственият интелект е машина, която унаследява това нещо и съответно се дискутира във филма относно това“, обяснява режисьорът.
Когато се запознахме със Симо Лазаров, той беше много открит и прегърна идеята, и започнахме това музикално и творческо приключение, което продължи дълги години. Но в крайна сметка мисля, че трудът ни беше възнаграден, отбелязва той.
ПЕРСОНАЖИТЕ
„Идеята да включим персонажи от Америка бе затова, че търсим по-широк спектър и по-голям размах на филма, както в концептуално, така и във визуално-звуково отношение. Изборът на тези музиканти в крайна сметка дойде от това, че те все пак са доайените на тази музика в Западна Америка и споделят сходна музикална съдба и творческо развитие, както и нашият главен персонаж Симо Лазаров“, разказва Чернев.
Той отбелязва, че във филма се правят паралели между тяхното развитие и българското и в крайна сметка се оказва, че нещата не са чак толкова различни, колкото сме си представяли.
ВРЪЗКАТА НА ТВОРЕЦА С ПРИРОДАТА
„В Америка бяхме само аз и операторът Красимир Антонов – изключителен професионалист и човек, с когото трябваше да живеем заедно почти месец. Изминахме 4500 километра с кола“, посочва той. Освен срещите ни с тримата музиканти, в промеждутъка минават през много важни визуални места като Гранд каньон, Монумент валей (Долината на паметниците), Антилопа кениън (Каньона на антилопата), един метеоритен кратер и други.
По думите на режисьора това са все неща, които излъчват хем едно праисторическо, хем космическо присъствие. И в крайна сметка те намират своята визуална част във филма. „Защото тази музика носи едно импресионистично настроение, има такива пасажи във филма и съответно за мен може да се каже, че това е най-чистото кино – няма нужда да обясняваш, може само чрез визия и звук да направиш внушението, което искаш“, казва още Чернев.
Според него тези концепции трябва да бъдат далеч по-глобални и общочовешки, затова се анализира темата за връзката на твореца с творчеството му. Как творецът бива вдъхновен от природата и оттам – вселенското, космическото и това, че всичко е едно цяло в крайна сметка. Затова екипът решава да снима четиримата композитори в „естествения им хабитат“.
КОНФЛИКТИТЕ
В лентата се разглеждат и някои от конфликтите, свързани с електронната музика. Единият е за съпротивата, която са срещнали тези самоуки автори, критиките, които са получавали от класическите музиканти и невъзприемането на този авангард. Другото нещо е съпротивата срещу тази музика, която според много хора, е била „бездушевна“, няма сърце и емоция, защото е създадена от машина, в случая – синтезатора. „Едно от нещата, които анализираме във филма е, че когато човек стои отзад, независимо от средствата, винаги нещата имат емоция, душа и сърце“, казва режисьорът.
Той отбелязва, че като млади всичките персонажи във филма му са участвали в рок групи, свирили са на някакъв инструмент и в крайна сметка преминаването им към електронната музика е било от жаждата да видят какво има отвъд статуквото - това, което е било възприемано тогава за музика.
„Защото при електронната музика в онези години част от естетиката е била авторът да създаде звука от нулата. Имало е изграждане на нещо, което е било като бял лист. И това е нещо, което не е приличало на нищо до този момент. И е срещало критики, съпротива, дори саботажи. Във филма разкази за такива събития. В крайна сметка едно от мненията, които се споделят във филма е това, че винаги е имало съпротиви към новите неща, но се свиква. Така е било със синтезаторите едно време, сега интересното е какво ще бъде с изкуственият интелект, защото това е новото нещо, което се развива с изключително бързи темпове“, казва още Чернев.
Той уточнява, че една от темите, които са разгледани във филма, е мнението главните  персонажи във филма относно изкуствения интелект, как той влияе на твореца, влияе ли му изобщо и как той го възприема – дали е поредният инструмент, с който трябва да работи той, или дали е негов враг.
ВРЪЗКАТА С БЕЛГРАД
Имаме и второстепенна линия, която е в Сърбия, в Националното радио в Белгард и това е обединяващият образ - синтезатора, а именно това е моделът „Синти 100“, който е закупен специално от Българското национално радио през 1974 година и се създава Студиото за електронна музика при БНР, Симо Лазаров завежда това студио до 1999 г., казва Стефан Чернев.
Те са запазили този синтезатор, реставрирали го и той е функциониращ. След създаването на този синтезатор в Лондон, от Радио Белград го закупуват, а шест месеца по-късно се сдобихме с него и ние - трети в света. Това е един синтезатор, който е много интересен и с голяма стойност сега, с висока колекционерска стойност, обяснява режисьорът.
Стефан Чернев е роден през 1983 г. в София. Дипломиран бакалавър по публична администрация и магистър по кинорежисура. Първият му филм „Парче от дъгата“ (2008) печели наградата „Златна роза“. През 2016 г. прави документалния филм „Прошка“ заедно с Ваня Жекова, а през 2020 г. работи по монтажа на филма „Ханът и империята“ – нова версия на трилогията „Хан Аспарух“ на режисьора Людмил Стайков.