Космически апарат на НАСА изследва езера от лава на юпитеровата луна Йо

Данни от космическия апарат "Джуно" ("Юнона") на НАСА дават по-пълна картина колко разпространени са езерата от лава на юпитеровата луна Йо и за първи път осигуряват информация за вулканичните процеси там, съобщи Физ.орг.
Данните са от инструмента JIRAM, осигурен от Италианската космическа агенция, който картографира в инфрачервената светлина слоя от 50 км до 70 км под облаците на Йо. 
"Джуно" прелетя на 35 000 км  и 13 000 км от "Йо" през май и октомври миналата година.  Тогава са направени наблюденията с  JIRAM.
"Високата разделителна способност на инфрачервените изображения на JIRAM, съчетана с благоприятната позиция на "Джуно" по време на прелитанията, разкри, че цялата повърхност на Йо е покрита с езера от лава в подобни на калдери обекти", казва Алесандро Мура, от Националния институт по астрофизика в Рим. "В района на повърхността на Йо, за който разполагаме с най-пълни данни, изчисляваме, че около 3 процента от нея е покрита от едно от тези езера от разтопена лава." Калдерата е голяма вдлъбнатина, образувана при изригване и утихване на вулкан.
Според екипа езерата са покрити предимно с дебела, стопена кора, като по края има горещ пръстен, където лава от вътрешността е изложена пряко на космоса. 
Данните от JIRAM не само подчертават богатите запаси от лава на Йо, но и дават представа за това какво може да се случва под повърхността. Инфрачервените изображения на няколко езера на Йо показват тънък кръг от лава на границата, между централната кора, която покрива по-голямата част от  езерото и стените му. Рециклирането на стопения материал се подразбира от липсата на лавови потоци по и отвъд ръба на езерото, което показва, че има баланс между него, когато се е излял в лавовите езера, и този, която циркулира обратно в подповърхностната система.
"Вече имаме представа за най-честия вид вулканизъм на Йо - огромни езера от лава, в които магмата се издига и спуска", казва Мура. "Лавовата кора се разбива в стените на езерото, образувайки типичния пръстен, който се наблюдава в хавайските езера от лава. Стените вероятно са високи стотици метри, което обяснява защо обикновено не се наблюдава изливане на магма, която да се движи по повърхността". 
Луната Йо интригува астрономите от 1610 г., когато е открита от Галилео Галилей. Тя е малко по-голяма от земната луна. Апарът "Вояджър 1" 369 г. по-късно засече вулканично изригване там. Последвали мисии, прелетели край Юпитер, откриха издигащи се стълбове дим и езера от лава. Специалистите сега мислят, че Йо, която е притисната от околни луни и самия Юпитер, е най-активният вулканично обект в Слънчевата система. Макар че има много теории за видовете вулканични изригвания там, подкрепящите ги данни са малко. 
"Джуно" засне два стълба от дим над Йо от разстояние 2800 км на 3 февруари. На 13 юни апаратът се доближи за 62- ри път до Юпитер на разстояние 29 250 км.