Космическият телескоп "Джеймс Уеб" разкри как звездните изригвания на радиация забавят раждането на планети

Астрономи са използвали космическия телескоп "Джеймс Уеб", за да изследват звездна "детска ясла", пълна с млади звезди в мъглявината Орион, съобщи сайтът Спейс, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс".
Изследването помага да се разкрие ефектът, който радиацията от масивни звезди оказва върху формирането на планети.
Мъглявината Орион е масивен комплекс от газ и прах, който образува градивните елементи на новите звезди, и е най-близкият до Земята регион на звездообразуване. 
Въпреки това този звезден прекурсорен материал може също да абсорбира светлината, действайки като щит за наскоро родени звезди. 
Това затруднява учените да видят тези бебета звезди от нашата гледна точка на Земята. Светлината, която излъчват, е ефективно скрита. 
Материалът обаче може да бъде наблюдаван в инфрачервената светлина. Благодарение на мощния и чувствителен към инфрачервените лъчи космически телескоп "Джеймс Уеб" астрономите са успели да надникнат през облаците на мъглявината Орион дори от разстояние около 1400 светлинни години. 
С новото изследване екипът се е насочил към диск от материал, наречен d203-506. Това е диск, в който в момента се формират планети. След по-задълбочен преглед изследователите са установили, че така дискът може да не е в състояние да образува определени планети. Учените предполагат, че това се дължи на въздействието на други звезди.
Разглежданият протопланетен диск обгражда малка звезда червено джудже, за която се смята, че е на по-малко от 1 милион години и е с маса най-много около 10 процента от тази на Слънцето. Това означава, че звездата е сравнително млада и сравнително хладна. И все пак, освен че е слабо облъчвана от собствената си централна звезда, d203-506 е бомбардирана и от мощна високоенергийна ултравиолетова радиация, идваща от масивни млади звезди в околността. 
"Масивните звезди, които са 10 пъти по-големи от Слънцето, са 100 000 пъти по-ярки от него и поради това хвърлят силно ултравиолетово лъчение върху дисковете около близките слънцеподобни звезди", казва ръководителят на изследователския екип Оливие Берн от Института за изследвания в областта на астрофизиката и планетологията. 
"Тази радиация нагрява газа, който след това излиза от диска и от който се очаква да се образуват планети - процес, наречен "фотоизпарение". Следователно тяхното действие може да потисне образуването на планети", допълва ученият. 
Едно от основните открития на екипа е, че каквато и планетарна система да се появи от диска d203-506, в нея ще липсва аналог на най-големия свят в нашата Слънчева система - Юпитер.
Причината е, че интензивното въздействие на ултравиолетовата радиация вероятно ще потисне формирането на подобен газов гигант.
"Благодарение на наблюденията в инфрачервения диапазон с "Джеймс Уеб" успяхме да установим, че дискът d203-506 губи около една земна маса годишно. Това е голяма загуба!", допълва Берн.
"Смятаме, че Слънчевата система се е формирала в среда, подобна на тази в Орион, така че наблюдението на системи като d203-506 е начин да се върнем назад в миналото", казва още астрономът. 
Настоящото изследване обяснява също защо Слънчевата система е била в състояние да формира планета като Юпитер, докато d203-506 не може.
Протопланетарният диск d203-506 за първи път попада в полезрението на екипа, който стои зад това откритие, след като е наблюдаван с космическия телескоп "Хъбъл" и радиотелескопа АЛМА в Чили. 
Заради интригуващите данни, учените решават да го наблюдават и с "Джеймс Уеб". 
"В данните има невероятно количество информация. Вече мина година, откакто ги получихме, но вероятно сме използвали едва 10 процента от полезната информация", казва Берн.