Кости на животни показват най-ранното човешко присъствие в Южна Америка

В Аржентина учени откриха фосилни кости на роднина на броненосеца със следи от рязане, предаде Ройтерс. Това показва, че хората са обитавали южната част на Латинска Америка преди около 21 000 години. Досега се смяташе, че това се е случило по-късно. 
Костите са от голям брониран бозайник, хранещ се с растения, наречен Neosclerocalyptus, част от групата glyptodonts, която е живяла в Америка в продължение на повече от 30 милиона години, преди да изчезне в края на ледниковия период преди около 10 000 години.  
Изследователите смятат, че следите от рязане по костите са направени от хора, като са използвали каменни инструменти. Това е убедително доказателство за присъствието на нашия вид Хомо сапиенс. Въпреки това на мястото не са открити човешки вкаменелости, допълват те. 
Тези древни животни са сродни на съвременните броненосци, но са много по-големи. Те са имали голям, костелив карапакс, който е покривал голяма част от тялото, наподобяващ черупка на костенурка. Neosclerocalyptus е бил един от по-малките видове. Индивидът в това изследване е бил с дължина около 180 см и е тежал приблизително 300 кг.   
Следите по костите са открити по таза, опашката и бронята на тялото. 
„Разположението на тези следи съответства на последователност от обезкостяване, насочена към зони с плътно месо, т.е. те не са случайно разпределени, а са съсредоточени върху онези скелетни елементи, които съдържат големи мускулни групи, като таза и опашката. Това е типичен модел, наблюдаван по време на процеса на клане“, каза антропологът Мигел Делгадо от Националния университет в Ла Плата. 
Хронологията на заселването на Америка е причина за дебати, като някои скорошни открития сочат, че хората са пристигнали много по-рано, отколкото се смяташе досега. Ролята на човека за изчезването на много големи бозайници в Америка също е предмет на спорове. Вкаменелостите на Neosclerocalyptus са сред най-старите доказателства за взаимодействието на човека с тези големи животни от ледниковия период.
Изследването е публикувано в списание Plos One.