Красивото трябва да се търси навсякъде, казва художникът Стефан Кънчев, от чието рождение днес се отбелязват 110 години

Красивото трябва да се търси навсякъде, в труда на всеки човек, във всеки занаят и професия. В отношенията между хората. Това казва през 1988 г. пред в. „Работническо дело“ художникът Стефан Кънчев, чиято 110-годишнина отбелязваме днес.
В отговор на въпрос за признанието на съвременниците, той напомня, че „само времето е критерий за истински стойности“. 
ЧИРАК НА БАЩА СИ
Стефан Кънчев е роден на 6 август 1915 г. в Калофер, в семейство на художник иконописец. Той чиракува при баща си още от детска възраст, запознавайки се от рано със света на изобразителното изкуство. 
Мести се в София, където завършва Втора мъжка гимназия, след което три години следва „Немска филология“.
От 1940 до 1945 г. учи стенопис в Художествената академия при проф. Дечко Узунов. Междувременно Стефан Кънчев помага в работата на именити художници, които по думите му са споделяли цялото си знание и умение с него – сред тях са Илия Бешков, Борис Ангелушев, Кирил Цонев, Веселин Стайков и др.
Професионалното му развитие започва по традиционния ред – чирак-калфа-майстор. Стефан Кънчев работи във всички области на приложната графика.
АВТОР НА ЗАПАЗЕНИЯ ЗНАК НА СПИСАНИЕ ЛИК
През 1945 г. започва работа като художник в издателство „Народна младеж“, а от 1965 до 1969 г. полага основите на създадения през 1963 г. Център по промишлена естетика и художествено проектиране (през 1978 г. преименуван на Централен институт за промишлена естетика). До края на живота си работи и твори на свободна практика, създавайки хиляди творби, най-значими от които са запазените му марки, лога и символи на учреждения, които насищат градската среда и до днес.
Кънчев е автор на над 700 запазени знаци, сред които логото на „Петрол“, „Български пощи“, „Българска телевизия“, „Български спортен тотализатор“, Театър „Сълза и смях“, Столичния куклен театър, Пловдивския панаир, „София прес“, списание ЛИК и още стотици други.
От 1945 г. Стефан Кънчев участва в много изложби и биеналета в България и в чужбина, но първата му самостоятелна и едновременно юбилейна изложба е през 1965 г., когато вече е известен майстор във всички области на приложната графика. Автор е на корици на книги с народни приказки, плакати, запазени фабрични и търговски марки, новогодишни и др. честитки, рекламни страници, дипломи и грамоти, луксозни бланки и писма, запазени марки, пощенски марки, етикети, емблеми, опаковки, графични миниатюри и др. В творчеството му умело са преплетени идеи и мотиви от народната традиция, ясна композиция, сполучлива връзка между шрифт и образ, изчистени форми, оригинални художествени идеи, които напълно изчерпват съдържанието на творбата.
КОНКУРСИ И ИЗЛОЖЕНИЯ
Стефан Кънчев печели многократно конкурси за шрифт, плакат, запазени марки, честитки, телеграми, оформяне на книги и др. Неговият труд и методи се изучават в учебници по приложна графика, а името му се среща в енциклопедиите по темата.
През 1966 г. той участва в Първото световно изложение на запазената марка, което се провежда в Ню Йорк, САЩ. В рамките на изложбата са показани 23 негови творби от общо 350-те произведения от цял свят. През 1982 г. реномираното японско списание за приложна графика Idea International Advertising Art посвещава корицата си и обширен материал за Стефан Кънчев, а неговата работа е тема и на много други специализирани издания.
През 1984 г. в първия том на албума за запазени марки, дело на американския издател Дейвид Картър, са отделени 36 страници за общо 311 произведения на Стефан Кънчев.
В ДЕСЕТТЕ НАЙ-ЗНАЧИМИ ГРАФИЦИ В СВЕТА
През 1994 г. Стефан Кънчев официално е нареден между десетте най-значими графици в света. В Международния център за запазени знаци в Остенде, Белгия, той е сред легенди като Пол Ранд и Сол Бас, Юсаку Камемура, Жак Гарамон, Франко Гриняни, Йосиф Мюлер-Брокман, Ян Райлич, Антон Щанковски, Херман Цапф.
От 29 октомври до 13 ноември 2015 г. Националната художествена академия представя изложба посветена на 100-годишнината от рождението на Стефан Кънчев, а на 25 февруари 2021 г. е представен каталогът „Музейна сбирка на Националната художествена академия. Колекция Стефан Кънчев“ - подбрана част от произведенията му, постъпили във фонда на академията като дарение от семейството на художника през 2006 г.
Първият труд, който прави опит да представи цялостно работата му, е изследването „Анонимният известен“ от 2011 г. – дипломна работа на Магдалина Станчева. През 2022 г. излиза и обновена и обогатена версия на книгата - Logo Book Stefan Kanchev.
Произведенията на Стефан Кънчев са вдъхновение за света на графичните дизайнери в България, които създават проекти с цел популяризирането му – това са сайтовете www.stefankanchev.com и www.logo-room.com. 
Носител е на званието „Заслужил художник“ (1963) и „Народен художник“ (1971). От 1986 г. е лауреат на „Димитровска награда“. Награден е с ордените „Кирил и Методий” първа степен (1956, 1963, 1969), „Червено знаме на труда” (1965), „Народна република България” втора степен (1975). 
През 1973 г. на Стефан Кънчев е присъдена Наградата за плакат и приложна графика „Александър Жендов”.
Стефан Кънчев умира на 22 август 2001 г. в София.
/ВСР
/СЗ/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ, 22.08.2001 г.; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/838121; в. „Народна култура“, бр. 23/04.06.1966 г.; бр. 45/11.11.1967 г.; бр. 7/12.02. 1982 г.; в. „Работническо дело“, бр. 218/06.08.1975 г.; в. „Народна младеж“, бр. 244/18.10.1986 г.; в. „24 часа“, бр. 203/03.08.1994 г.; в. „Кеш“, бр. 13/31.03.2000 г., в. „Сега“, бр. 288/11.12.2010 г.; Голяма енциклопедия България, София, 2012 г., т. 7, стр. 2515-2516; https://www.stefankanchev.com; https://logo-room.com/proekt/; https://www.capital.bg/light/neshta/2022/02/16/4309683_dizainerut_na_republikata/; https://nha.bg/bg/stranica/stefan-kunchev; https://www.nha.bg/bg/novina/predstavyne-na-kataloga-muzeina-sbirka-na-nacionalnata-hudojestvena-akademiy-kolekciy-stefan-kunchev; https://www.nha.bg/bg/novina/predstavyne-na-kataloga-muzeina-sbirka-na-nacionalnata-hudojestvena-akademiy-kolekciy-stefan-kunchev