Димитър Чолаков посочи, че роденият в България художник Христо Явашев-Кристо изважда на преден план философията. Но за да изкараш философията като идея в своето творчество, ти трябва да си първо много сръчен, каза той. „Явашев е съвършен рисувач, изключителен рисувач. Но това не е всичко - с това се започва. Да рисуваш добре не е достатъчно, за да реализираш тези глобални структури, които той прави. Мен винаги ме е впечатлявала тази глобалност в мисленето му като художник“, допълни той.
Чолаков посочи и нещо друго, което счита за важно по отношение творчеството на световния артист. Това е, че той никога не се поддава на опити за намеса от чужди влияния, а за всичко, което прави, тегли заеми от банки.
Временното опаковане на обектите е всъщност глобалната идея на Явашев, твърди Димитър Чолаков. „Така той запечатва конкретният предмет в своето време. Той опакова Райхстага, Триумфалната арка. По този начин той ги отделя от днешното. Защото животът около Триумфалната арка е вече два века след нея – това е един друг свят. А той изолира този свят. Това е нещо изключително мъдро като мислене“, отбеляза художникът от Търговище. Според него, ако Кристо беше жив сега, може би щеше да има за идея да опакова земното кълбо. „Защото това, което се върши в момента, не е подходящо. Това като идея е много глобално, невъзможно, разбира се, но тук идеята е важна“, подчерта той.
Чолаков посочи, че след Христо Явашев има и други автори, които също са много велики, но при тях реализацията на образа сякаш е по-важна, отколкото идеята. „Затова смятам, че Явашев превъзхожда всички тях“, категоричен е художникът от Търговище.
Той каза още - най-важното е, че идеята остава, което отличава Явашев като толкова велик в световен мащаб. Но не всички мислят така и сподели за свой близък, според когото изкуството на Кристо не е нищо особено. „Че какво е направил той? – видял е как откриват скулптурите“. Това не е така, това е елементаризиране на идеята. Кристо затваря времето в своите проекти“, категоричен е Димитър Чолаков.
Директорът на Художествената галерия „Никола Маринов“ в Търговище Пламен Проданов сподели за свои срещи с творчеството на Кристо. За добилия популярност световен автор Проданов чува още в края на седемдесетте години на миналия век от свои приятели в Художествената гимназия, а по-късно и в Академията. Запознат е с изкуството му, но години по-късно има възможността да види отблизо негови произведения, а дори и да се доближи на метри от него.
„В един ден, оказвайки се в Лондон, където той трябваше да открива своята „Мастаба“ след няколко дни, ние с моята съпруга стигнахме до мястото, където я строяха. Видяхме един кран, едно заграждение и там – софийски бус и няколко момчета говорят на български. Озадачихме се. Попитах момчетата ще има ли официално откриване и единият ми казва – ние откъде да знаем, вървете и го питайте. Посочиха ни го, че бил зад крана. Отиваме бързо ние и виждаме Кристо – с дълга бяла чуплива коса, развята от вятъра като глухарче контактува с хората около него. Ние го доближихме. Съпругата ми му каза: „You are from Bulgaria”. Той спря разговора, обърна се и каза: „Good, good”. След това ни каза, че трябва да продължи да работи и не сме го безпокоили повече. Но все пак бяхме на четири-пет метра от него, което ме изпълва с гордост“, разказа Проданов.
По негови думи инсталацията е завършена и официално открита след няколко дни, когато Проданов и съпругата му са вече в Саутхямптън. На връщане за България, преминавайки през Лондон, посещават атрактивното произведение, разположено в езерото Серпентина в Хайд парк. Той каза още, че в намиращата се в съседство галерия „Серпентина“ е била подредена негова ретроспективна изложба, която по желание на автора е била и с безплатен вход.
По-късно – през есента на 2021 г., вече след смъртта на Кристо, семейството на Пламен Проданов посещава Париж по времето, когато племенникът на атрактивния художник – Владимир Явашев, изпълнява проекта за пакетиране на Триумфалната арка. „Имахме щастието да се докоснем още веднъж до творчеството на Кристо. Дори съпругата ми беше запазила предварително места да се качим до самия връх на Арката и разгледахме Париж от високо, „влезли“ в изкуството на Кристо, което ни изпълваше с трепет и радост“, сподели с вълнение Проданов.