Кръщелница на Климбо е част от проект, свързан с живата памет за българското кино

Проектът „10 години - 100 филма“ е живата памет за българското кино. По този начин искаме да удължим и живота на критическата рефлексия, с която работим и сме работили през тези 10 години, казва пред БТА Елена Мошолова от „Българско кинообщество“.
Едноименната изложба със сто рисунки на Ева Тенева-Зайков е представена в Дома на киното, а селекция от нея – и в кино „Одеон“. Предстои издаването и на сборник.
„Искаме да оставим такава писмена следа, на хартия, за да може след години хората, които се интересуват от българското кино, да имат източник, към който да се обърнат, да прочетат какъв е бил отзвукът за българските филми в момента, когато те са излизали, какво се е говорило за тях, да чуят един различен критичен глас“, казва още Елена Мошолова.
РАЗГОВОР ЗА БЪЛГАРСКОТО КИНО
„Всъщност нашата цел е по някакъв начин дори да възбудим разговора за българското кино. Защото има накъде да се работи. Искаме да има по-хубави филми. Този диалог между зрителя и създателите на киното трябва да има някакъв медиатор. Ние се опитваме да бъдем такъв медиатор, да превеждаме филмите на езика на зрителите и обратното – за да има по-голяма чуваемост между двете групи хора“, допълва тя. „Нашето послание е, че българското кино заслужава да се види, заслужава да се коментира и трябва да му обръщаме повече внимание. Затова поканихме Ева Зайков да направи тази забележителна колекция от рисунки, за да може през нейния поглед да прочетем и да видим превъплъщенията на различни актьори“, посочва Елена Мошолова.
Според нея е много важно да има връзка между едно произведение на изкуството и зрителите: „Аудиторията се отглежда. Ти трябва да я информираш, да я насочваш, особено по-малките зрители, децата. Трябва да им покажеш кое е красиво, кое е добро, за да могат те да се ориентират. Нашата медия се опитва да бъде откровена и добронамерена, но в същото време да посочва неуспехите на българските кинаджи. И се надявам и за напред да го правим“. 
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ДА РИСУВАШ
„Моята любов към рисуването започва с един страхотен актьор и художник едновременно, и това е Климент Денчев-Климбо, който беше мой кръстник. Като съвсем малка аз исках да бъда като него – толкова смела, толкова добра в рисуването, и работих страшно много, за да го направя. Това беше едно страхотно предизвикателство – рисуването на актьори, филми и хора на седмото изкуство“, разказва пред БТА Ева Тенева-Зайков.
„Беше страхотно предизвикателство, защото актьорите имат по много лица. Трябва да усетиш точното излъчване, точния маниер, точната поза и кадър. За мен това, което най-много ми помогна е, че страшно обичам киното. И съм един абсолютен киноманяк. Правих го с изключително много вълнение, с много любов и мисля, че си пролича“, допълва тя. 
ТОВА НЕ СА ШАРЖОВЕ
Първият, който рисувах, е Ваклуш – от едноименния документален филм, после рисува Йосиф Сърчаджиев. Рисува на коляно, с молив, креда, въглен, по няколко неща наведнъж: „Гледам от много снимки, за да мога да разбера точно всяка от формите. Освен това, трябва да е в съответната роля. Защото това също е важно. Гледам да рисувам много бързо, за да хвана усещането, вълнението да си остане“.
„Това не са шаржове, защото шаржът е близо до карикатурата“, казва Ева Тенева-Зайков: „Моите неща са по-скоро скицоподобни. Те не са излъскан портрет – точно заради това, за да остане свежото излъчване на рисунката. Моят стил е такъв. Опитвам се да не го преработвам, за да не е като изкуствен интелект“.
„Българско кинообщество“ (Filmsociety.bg) е място за разговор за кино. Място, където филмите са в центъра. Ние вярваме в киното като преживяване, което ни помага да осмислим съществуването си. И разговорът за филмите, които си заслужават, е незаменима част от процеса. За нас те са най-точният радар накъде върви човечеството в цялост и нашето общество, в частност. Огледалото, което ни показва това, което отказваме да видим. Ето защо е важно да ги обсъждаме и да осмисляме какво ни казват. Иска ни се платформата да е честна и  директна. Не бива да забравяме, че киното е преди всичко форма на изкуство, което възпитава чувствителност, изгражда ценности и вдъхновява критично мислене. Неговата истинска стойност се измерва именно чрез способността му да оставя следа, да задава въпроси и да провокира диалог, който продължава далеч отвъд екрана“, казват Николай Тодоров и Елена Мошолова. 
Ева Тенева-Зайков се занимава с рисуване, фотография, мода, пърформанс, графичен дизайн, илюстрация. Арт и криейтив директор е в международна рекламна агенция, преподавател и ментор. Завършва графика в НХА. Създава „Галерия за детско изкуство“ и кръжец от ентусиасти, работещи в името на по-креативното бъдеще на нашите деца. Със своята работа „Доктори без маски“ започва серия „(Не)обикновените“, обикаля света, въвлича не само бъдещи и настоящи творци, но и стотици хора като създава общност, която е и нейното най-голямо произведение на изкуството. Едни от последните ѝ самостоятелни изяви е в павилион Musa по време на Венецианското биенале и Брюксел.
/ДД