Кръстовден е знаков празник за победата над злото, каза за БТА доц. Пламен Събев, специалист по иконография

Въздвижение на Светия и Господен честен кръст (Всемирное воздвижение честнаго и животворящаго Креста) е празник, който напомня какъв е символът на кръста и как той е знак за победата над злото и смъртта, каза за БТА доц. Пламен Събев, иконописец и специалист по православна иконография.
Кръстът е съществувал като знак преди да се появи епохата, която отдава почит на изкупителната жертва на Исус. Когато Христос увисва на кръста, в очите на езичниците това е било най-унизителното средство за мъчение, през което е минавала всяка човешка болка в съзнание и тяло, припомни историкът. Когато Христос възкръсва върху него, кръстът се превръща в друг знак. Затова християните възприемат кръста като победа над смъртта, посочи той.
Не е случайно преданието, което обяснява защо в много иконостаси кръстът е изобразен върху черепи и кости. Преданието гласи, че на Голгота, където е разпнат Христос, всъщност са били погребани тялото и главата на Адам. Оттам тръгва идеята, че първородният грях на Адам приключва и парадигмата на греха завършва с жертвата на Христос. Това предание често се интерпретира в словата на светите отци, които казват, че кръстът се набива върху главата на Адам, за да победи греха и злото. Човек, който е победил смъртта и се завръща от ада е победител, това е възкресението, посочи доц. Събев.
Кръстът сам по себе си е пресичане на земните и небесните сили по хоризонтала и вертикала. Светите отци считат, че едната част е връзката между земята и бога, а хоризонталата е човешкият живот, който пресича божествената линия на вертикалата, което е новото начало. „Затова Христовият кръст е началото на Християнската ера“, каза доц. Събев. 
Кръстът е неизменна част от българското изкуство. В картината, изобразяваща българската Голгота, художникът Станьо Стаматов, един от разказвачите на селския български живот, изобразява мъж и жена, които носят по една греда на раменете си, вървейки върху един стръмен наклон, а израженията им носят страданието  на Исус. В българското изкуство кръстът винаги може да бъде открит, дали композиционно или символично, кръстът е съществен фактор, допълни доц. Събев.
Кръстът е елемент в изкуството и преди християнството - точно тук по нашите земи. В Тракийската култура например той съществува под много вариации, но идеята е, че винаги свързва хората с божественото и оттласкването от злото. Видно е и във фолклора, във всички етнографски и етноложки изследвания, кръстът е част от тъканта или другите форми на битуване. Някои го наричат мотив, други – орнамент, но кръстовидният елемент е част от българската ритуалност за предпазване от злите сили, допълни експертът.
Кръстът в българската иконографика е изключително важен. Той следва както догматиката, така и интерпретацията на иконографите. Според специалистите типично православният кръст трябва да има рамена, но в горния край да съществува място за табелата, която гласи „Исус от Назарет, цар Юдейски“, трябва да я има и опорната точка, където са били поставени нозете на Христос. Има свети отци, които тълкуват всяка една частица от тази иконографска структура. В Православието дори поставката за нозете на Христос има символно значение. Едната част, която се издига представя Новия завет, а другата, която пропада в пространството е Старият завет. Същото е с дясната и лявата страна на кръста. В дясно, в Съдния ден ще бъдат оправданите заради своята жертва и себеотдаденост, а от ляво ще бъдат прокълнатите, които имат какво да изкупуват, уточни иконописецът.
Много често в иконите има изрисуван така наречения латински кръст - само с вертикала и хоризонтала, който по свой начин интерпретира християнската символика, като послание за спасение. Заради хилядолетната догматическа схизма и неразбирателство с Католическата църква, ние виждаме тяхната интерпретация на един детайл от разпятието. Западните иконописци го представят с три, а не с четири пирона. Нозете на Исус при католицизма се застъпват един с друг и пиронът минава през двата крака. В ортодоксалното християнство пиронът минава отделно в двата крака, затова четирите пирона са един от отличителни белези в интерпретациите на Христовото разпятие, каза доц. Събев и припомни, че този момент с пироните е разказан много интересно в стенописите на Земенския манастир, където има цели сцени с изковаването им за разпятието на Христос. Идеята на посланието е, че ковачът не е искал да бъде част от Христовите страдания. Според едно изследване на доц. Събев, базирано на различни източници, историята гласи, че в тази ковачница влиза Богородица, която започва да усеща болката преди самото разпятие на сина Божи.
Реликвариите, свързани с Христовите страдания – пирони, клещи и прочие, са се съхранявали в църква, наречена Св. Богородица Фароска във Византия, но в момента в който започват Кръстоносните походи, всичко е разграбено, затова на различни места по света има част от тези реликви, те не са събрани на едно място, припомни историкът.
Кръстът е символ на християнството, но трябва да вникнем в смисъла на този кръст, който е божието послание за всеки нас, независимо дали сме вярващи или в този ден се вглеждаме философски в деянията, които сътворяваме, които са нашия кръст, посочи доц. Събев.
Доц. Д-р Пламен Събев е ръководител на Лабораторията по консервация и реставрация към Регионалния исторически музей във Велико Търново, експерт в отдел „Християнско изкуство“ към музея, автор на множество публикации и монографии, свързани с Христовите страсти в българската иконография. Той е иконописец, спазващ ортодоксалните принципи на иконописта. Икони, изрисувани от него, са притежание на множество български църкви и параклиси, както и на ценители от Италия, Франция и Белгия.  Той е един от сериозните изследователи на пътя на ранните зографи от Тревненската иконописна школа по българските ширини.