Той посочи, че няма по-скъп символ за православните християни от кръста. Той е пазител на цялата вселена. Това е едно благоговение пред късната жертва на Господа в името на любовта към целия човешки род. Кръстът събира в себе си цялата Вселена. Той има една вертикална черта, която представлява възхода на човека от човешкото към божественото, от земното към небесното в един такъв прекрасен градивен план. Архиерейският наместник добави, че в Самоковската духовна околия има над 60 оброчищни кръста.
Отец Михаил каза още, че за нас кръстът не трябва да бъде една геометрична форма, а духовно послание за великата саможертва на Спасителя и любовта към човешкия род. В днешния свят най-болезненото нещо е да видиш как човек срещу човек воюва.
Другата черта на кръста - в нея виждаме всеотдайността на Божия свят и отворените Божи обятия за всеки един човек, добави свещеникът.
Той разказа, че в самоковското село Говедарци има чудотворно аязмо с малко манастирче и църква, посветени на света Троица. Те се намират до горното течение на река Искър и по думите му това не е случайно. Отецът припомни, че преди около 100 години се случва голямо наводнение от пороен дъжд. Дъждът отминал и местните забелязали, че на мястото, където днес е изградена църквата, на земята имало голям каменен кръст. На този ден късно вечерта на жена от селото ѝ се явява Бог, който ѝ казва, че това е свето място и трябва да се изгради храм. Жената разказала това видение на жителите на селото и около кръста изграждат малка църква, а самата жена приема по-късно монашеството и заживява там в една малка килия, разказа още отец Михаил.
На днешния ден християните почитаме светия Кръст, защото той е бил, образно казано, жертвеникът, на който Иисус Христос се е пренесъл в жертва за изкуплението на цялото човечество. Преди Неговото разпятие кръстът бил оръдие на позорна смърт, а след смъртта и възкресението на Спасителя, той става символ на победата над смъртта и на надеждата за вечен живот с Бога. С кръста се извършват всички богослужения и се дава Божия благодат на вярващите, затова го носим на гърдите си и го пазим като скъпо съкровище, дори да е направен от най-евтин материал. Защото духовната му стойност е неизмерима.