Във връзка с обявяване на датата 25 октомври за Ден на българо-израелското единство по повод 20-годишнината от откриване на Къща музей "Димитър Пешев" през 2022 г., утре къщата музей ще работи с вход свободен, казаха от музея в Кюстендил.
Къщата-музей "Димитър Пешев" в Кюстендил е създадена по съвместен проект между Община Кюстендил и Съюза на българските евреи в Израел, реализиран в периода август 2002 – март 2003 г. Тя е точно копие на родната къща на Димитър Пешев, разказа пред БТА историкът от Института за исторически изследвание при Българската академия на науките и основател на музея доц.д-р Ангел Джонев. Самият музей беше открит на 25 октомври 2002 г., а постоянната музейна експозиция в него - на 9 март 2003 г., във връзка с 60-та годишнина от кюстендилската акция за спасяването на българските евреи. Музейната сбирка беше обновена по повод седемдесетата годишнина от акцията по спасяването на българските евреи, с документи от Централния държавен архив, Архива на Министерството на вътрешните работи, Комисията по досиетата, Държавния военно-исторически архив – В. Търново, Държавния архив – Кюстендил, Организацията на евреите в България "Шалом" – регион Кюстендил и Регионалния исторически музей в града.
Личните вещи в музея са дарение от наследниците на спасителите на българските евреи, а кабинетът на Димитър Пешев е възстановен с дарение от Народното събрание. В музея има лични вещи на всеки от петимата "праведници на света" - Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Димитър Пешев, Иван Момчилов и Петър Михалев, предоставени от техните наследници. В сбирката са включени две чернови на известното писмо до министър-председателя Богдан Филов, писани от ръката на Пешев, разказа още доц. Джонев.Той допълни,че сред материалите е и паметната плоча на загиналите евреи във войните за обединението на българския народ през 1912-1913 г. и 1915-1918 г., стояла в бившата кюстендилска синагога, която вече не съществува.
Експозицията в музея проследява живота на Димитър Пешев – семейна среда, образование, служба в българската армия и участие във войните за национално обединение, професионална реализация като съдия и адвокат. Обхваната е и темата на антиеврейската политика на България (1941–1944 г.) след налагането на хитлеристката власт в Германия, с дискусиите за приемането на Закона за защита на нацията.