"Преизпълнени сме с радост от новината, че ЮНЕСКО обяви болерото за нематериално културно наследство. Предложението беше внесено съвместно от Мексико и Куба - две страни, дълбоко свързани с историята и културата си", написа Алонсо на страницата си в социалната мрежа Екс, доскоро известна като Туитър.
Болерото се заражда в Сантяго де Куба, югоизточната част на острова, в края на 19-и век с песента Tristezas на Пепе Санчес, след което се разпространява и в съседно Мексико. През 1932 г. мексиканката Консуело Веласкес, известна с прякора Консуелито, написва Bеsame mucho - най-известното болеро в света, изпълнявано от Нат Кинг Коул, Франк Синатра и "Бийтълс".
Златната ера на мексиканското кино (1940-60 г.) популяризира жанра в Латинска Америка с участието на актьора Педро Инфанте и певеца и композитора Агустин Лара.
Болерото се предава от поколение на поколение, които си предават знания за инструменталните, музикалните, лиричните и танцовите аспекти на жанра, посочват от ЮНЕСКО.
Заявлението за включване на болерото в списъка на световното наследство е подадено съвместно от Куба и Мексико. Те го определят като "идентичност, емоция и поезия в песента" и като "незаменим елемент на сантименталната песен в Латинска Америка".
В бар в столицата на Мексико 72-годишният Хосе Антонио Ферари пее Sabor a mi. "Болeрото... раздвижва най-интимните усещания и фибри на човешкото същество", казва пред АФП този музикант, който свири на карибската китара рекинто.
За 57-годишния кубински изпълнител на болеро Лео Вера признанието на ЮНЕСКО идва в точния момент, за да гарантира, че този музикален жанр, в който става дума за "магия" и "любов", "отново ще стане модерен".
В Мексико Фера отбелязва, че както и в Куба, повечето от музикантите, които пеят болеро, са на възраст над 60 години. "Докато съществува любовта, ще има и красиви неща като болеро", смята той.