Кучетата от породата самоед проявяват „музикални“ способности, показва изследване

Учени от САЩ са установили, че кучетата от древната порода самоед притежават „музикален" слух, пише сп. „Кърънт байолъджи".
Авторите на изследването от университета „Тъфтс" са открили, че някои кучета от древни породи като самоедите са способни да приспособяват височината на виенето си към музиката.  Тези „музикални“ способности вероятно са наследени от техните предци вълците. 
За целите на изследването учените са решили да проверят дали кучетата са способни да възприемат височината на звука и да променят собствения си глас в отговор на музиката. Изследователите са се вдъхновили от наблюденията си върху вълците, при които всяко животно в глутницата вие на своя нота, участвайки в своеобразен хор. Счита се, че подобна дисхармония може да създаде илюзията за голяма група и да отблъсне хищниците.
Тъй като е трудно тази хипотеза да се провери директно върху диви животни, учените са се обърнали за помощ към собствениците на домашни кучета. Те са били помолени да запишат как техните домашни любимци вият, когато чуват позната мелодия. Музиката е звучала в оригиналната тоналност, а след това във версии с три полутона по-високо и по-ниско, за да се види дали кучетата ще променят височината на виенето си.
Особено внимание учените са обърнали на две древни породи - самоед и шиба ину, които генетично са по-близки до вълците, отколкото много съвременни породи. 
Всички самоеди, участвали в теста, са показали чувствителност към промяната на височината на звука и са се опитвали да приспособят виенето си към новата тоналност на музиката. Въпреки липсата на точно съвпадение, животните явно са променяли височината на гласа си, реагирайки на мелодията. Според учените това говори за опит да контролират собствената си вокализация, а не просто за рефлекторна реакция.
От друга страна кучетата от породата шиба ину не са демонстрирали подобна способност. Изследователите предполагат, че музикалната чувствителност може да варира дори сред древните породи.
Според учените резултатите могат да помогнат за разбирането на произхода на човешката музика. Способността да се координира височината на звука вероятно има дълбоки еволюционни корени и може да е възникнала много преди развитието на човешката реч.