Култът към свети Йоан Рилски добива широка популярност още през Средновековието, каза гл. ас. д-р Калина Минчева в Рилския манастир

Култът към свети Йоан Рилски добива широка популярност още през Средновековието, каза гл. ас. д-р Калина Минчева в Рилския манастир. По време на втората част на организирания от президента Илияна Йотова Международен форум за кирилицата „Духовното наследство в дигиталния век“ д-р Минчева представи доклад, посветен на завета на свети Йоан Рилски и духовното наследство, което той оставя.
На свети Йоан Рилски са посветени голям брой жития, няколко служби, а и паметта на светеца е отбелязана в редица месецословни сборници, посочи д-р Минчева. Изображения на светеца има в почти всеки български храм, както и в редица църкви извън българския ареал, издигнати след тринадесети-четиринадесети век. За популярността на култа допринася и обстоятелството, че в празничния календар на Българската православна църква на паметта на свети Йоан Рилски са посветени три дати. На първи юли се отбелязва връщането на мощите му от Търново в Рилския манастир, на 18 август - денят на неговото успение и на 19 октомври е най-големият празник, денят на пренасянето на мощите му от Рилския манастир в Средец, което вероятно е провокирало и официалната канонизация на светеца, поясни д-р Минчева. По думите ѝ заветът на свети Йоан Рилски може да се разгледа като устав, оформен като обръщение и поучение към неговите ученици, тъй като в него са дадени монашески наставления, които следват традициите на ранните анахорети - иноците да живеят в бедност, да спазват пост, да се трудят, да се подчиняват на игумена. Свети Йоан Рилски подчертава предимството на общежителния начин на живот на монасите, защото уединението е само за тези, които са най-усъвършенствани в иноческите подвизи, допълни д-р Минчева. Тя поясни, че свети Йоан Рилски не отхвърля отшелничеството, но предупреждава, че то е за най-силните и калени във вярата. В края на своя завет светецът обявява и решението си да се оттегли в самота и безмълвие.
Примерът на свети Йоан Рилски е вдъхновен и от други отшелници в югозападните български земи. Известни са имената на свети Прохор Пшински, свети Гавриил Лесновски и свети Йоаким Осоговски или Сарантопудски, каза д-р Минчева и допълни, че е напълно възможно да е имало и други монаси отшелници, но споменът за тях да е изгубен.
„В по-старата литература, вероятно под влиянието на Паисий Хилендарски и неговия биографски списък на българските светци, се е смятало, че те са ученици на свети Йоан Рилски, а в някои легенди дори са отбелязани като братя. Задълбочени научни изследвания на запазените житийни текстове и развитието на култа към тези светци показват, че те са живели и просияли в периода на византийското владичество. Може да се приеме, че те са последователи на Рилския пустинник и вероятно вдъхновени от неговия подвиг“, посочи д-р Минчева. По думите ѝ в житията на тримата светци липсват подробни сведения, свързани с живота им, преди да поемат пътя на отшелничеството. Липсват и данни къде са получили своето образование и къде са подстригани за монаси. „Напълно е възможно това да е манастир в района, а защо не да е и самият Рилски манастир“, обобщи д-р Минчева.