„Комбинацията от наследствени фактори и среда определя кои черти ще се проявят, как ще мислим и какви ще бъдем като личности“, казва Зиада Айорек, от Университета на Осло, Норвегия. Тя е родена в Уганда, но израснала в Канада и Великобритания. Допълва, че промяната на социалната и културната среда оказва влияние върху начина, по който се изразяваме и взаимодействаме с околните.
Методите на изследване включват сравняване на еднояйчни близнаци, които споделят почти 100 процента от своето ДНК, с двуяйчни близнаци, при които съвпадението е около 50 процента.
Мащабен анализ, обхващащ почти 50 години изследвания на 14 милиона близнаци и 17 000 техни различни характеристики - от образование, политически възгледи до психически разстройства, показват, че генетичните фактори обясняват средно около 50 процента от различията между хората, докато средата оформя останалото, особено в детството. Според Чин-Юй Хуан, психолог в Националния университет на Тайван, мозъкът ни би изглеждал различно, ако сме израснали в друг културен контекст, дори със същото ДНК. „Културата е абсолютно ключова за това кои ще станем“, казва тя.
Изследвания показват и културни различия между Изтока и Запада, отбелязва Би Би Си. Западните общества са по-индивидуални и акцентират върху лични качества, докато в Япония, Китай или Тайван социалните роли и колективните ценности формират идентичността. Например децата на китайски имигранти, израснали в Англия, се държат като по-големи индивидуалисти в сравнение с тези, родени и израснали в Тайван, показва проучване на Хуан.
Сходни изводи прави и Вивиан Вигнълс от Университета в Съсекс. „Гените сами по себе си не са достатъчни – нужна е средата, в която да се проявят“, казва тя.
Резултатите показват, че мястото, на което растем, оформя нашите ценности, социални навици и възприятия, а промяната на средата може да промени поведението и начина, по който се изразяваме, без да заличава генетичния ни отпечатък, се казва в публикацията.