Културната дипломация отваря врати там, където политиката не може, каза директорът на Българския културен институт в Берлин Борислав Петранов

Културната дипломация отваря врати там, където според мен политиката не може, каза директорът на Българския културен институт (БКИ) в Берлин Борислав Петранов. Той разговаря с екип на Българската телеграфна агенция (БТА) в библиотеката на института – сред книгите и сред дарените от студенти на Националната художествена галерия (НХА) картини. 
На 8 декември Борислав Петранов бе домакин на събитие, с което бяха отбелязани 90 години от рождението на Кристо и Жан-Клод и 30-годишнината от опаковането на Райхстага. На събитието присъстваха министърът на културата Мариан Бачев, генералният директор на БТА Кирил Вълчев и директорът на Националната художествена галерия (НХГ) Анелия Николаева. В съвместната инициатива на БКИ, БТА и НХГ бе представен немскоезичният превод на списание ЛИК „Кристо и Жан-Клод на 90 във вечността“ и изложбата на НХГ „Опакованият Райхстаг, Берлин (1971-1995)“. Издаването на списание ЛИК на немски език се осъществи с подкрепата на Министерството на културата, ЛИДЛ и „Кяшиф“ ЕООД. 
Пред БТА Борислав Петранов разказа за мисията на БКИ в Берлин и за дейността, която развиват през годината – с концерти, изложби и кинопрожекции. По думите му основната задача е да се представят постиженията на българската култура, наука и изкуства пред местната общественост. Той казва, че българската диаспора също е желан гост, но особена радост е, когато доведат и свои приятели от Германия. Според него чрез културната дипломация, чрез опознаването на културата на другия народ и представянето на твоята пред него, могат да се изградят не само добри приятелски взаимоотношения, но и да се развият икономически и търговски връзки.
Г-н Петранов, каква е мисията на БКИ в Берлин? 
– БКИ в Берлин има една особена задача и тя е да представя постиженията на българската култура, наука и изкуства пред местната общественост. Българската диаспора също е желан гост при нас, но ние много се радваме, когато те доведат и свои германски приятели. 
Аз съм дълбоко убеден, че това е мисията не само на БКИ в Берлин, а е мисията на всички български културни институти по света. Разбира се, всеки от колегите, както и аз, действаме в една конкретна обстановка – това, което е интересно за публиката в Берлин, не означава, че ще бъде интересно за публиката в Париж или Рим. Опитваме се да работим и с колеги, с които показваме изложби, минаващи не само при нас – когато са посветени на годишнина на голям български творец. Но правим също така и специфични за самата страна събития. Такова е събитието, свързаното с 30-годишнината от опаковането на Райхстага. Кристо е име, което е наднационално – то не е свързано само с една или друга държава в Европа и в света, но има конкретика за съответните му проекти, които са свързани с определена държава. 
Кои са ключовите моменти в дейността на института, които развивате през годината? 
– Има няколко събития, които за мен са важни и смея да твърдя, че са почти като традиция. Започвам от концертите. С моето встъпване в длъжност тук, реших, че ще направим джаз клуб и ще каним известни български джаз музиканти. Това има голям успех сред публиката, тъй като джазът е на почит специално в Берлин. За съжаление, голяма част от нашата дейност е ограничена в Берлин, но се опитваме да стигаме и до други провинции на Германия. 
Другото интересно събитие, което през годините има вече някаква повторяемост, това са Седмиците на българското игрално кино, което правим през пролетта и през ноември месец, а вече за втора година направихме седмица на Българското документално кино, посветено на изкуство и творци. Опитваме се почти всичките филми да са и с немски субтитри или поне с английски. Имаме вече публика, която следи и която очаква тези седмици. 
Изложбите ни винаги, в по-голямата си част, са представителни. Те представят съответна галерия или съответен творец, който по някакъв начин е бил свързан с Германия. Много от нашите художници през ХХ век са получили своето образование в Мюнхен, някои са учили и тук, в Берлин. Така че България по принцип е свързана много не само в техниката, но и в културата с Германия. 
Как изглежда образът на България, представен през дейността на Културния институт? 
– Опитваме се да създадем един образ на България, който да е привлекателен за местната общественост. В Берлин и в източните провинции на Германия България все още е понятие и то е свързано с връзките между страната и Германската демократична република (ГДР). Много от тези хора са били на почивка в България. Тя беше един притегателен център за източните германци. Ние се опитваме да използваме това натрупване и да го доразвиваме. 
В посолството ни има представител на Министерството на туризма. Това е доктор Тихомир Патарински, който е изключително активен и с когото работим много успешно в посока на това България да бъде представлявана като интересен исторически обект в областта на културния туризъм. Културният туризъм е онова нещо, което може да привлече и по-широк кръг от туристи към България, което мисля, че ни е необходимо.
Германските туристи са всъщност една от основните маси в туристическия поток към България. Мисля, че всичко това помага много да представим един друг имидж на страната.
Връщам се на въпроса за мисията на Българския културен институт. Аз самият съм получил възможността като млад специалист да видя много в своята си област, благодарение на усилията на други хора. Тоест да се съизмеря аз къде се намирам според теченията или тенденциите в това изкуство в съвремието ми. Затова от миналата година с ректора на НХА подписахме едно споразумение за творчески престой на студенти, завършили бакалаври. Те прекарват две седмици в Германия, в Берлин, точно с целта да се огледат какво се случва в съвременното изкуство.
Берлин в това отношение, разбира се, може да бъде абсолютен пример за това какви са тенденциите най-вече в съвременното изобразително изкуство. Много съм щастлив, че това има своето продължение. През 2024 г. имахме трима студенти, избрани при много голям конкурс с 24 човека жури. Тогава за три места кандидатите бяха 27, което лично мен доста ме учуди. Смятам, че това е много важно за младите хора и за цял живот се помни такъв даден шанс. Радвам се, че можем да го направим. През 2025 г. имахме шестима студенти. Тук в момента виждате част от техните картини (изложени в библиотеката на БКИ в Берлин – бел.а.), които са ни дарение. Идеята е тези деца да предоставят по една своя творба като дарение на Културния институт, за да се направи една добра сбирка от произведения на млади творци. Много от тях със сигурност ще станат известни български художници.
Каква е ролята на културата при изграждането на взаимоотношение между два народа? 
– Отиваме в една тема, която се нарича културна дипломация. А културната дипломация отваря врати там, където според мен политиката не може. Смятам, че чрез културната дипломация, чрез опознаването на културата на другия народ и представянето на твоята пред него може да се постигнат много неща – в едни добри приятелски взаимоотношения и в развитието на икономически връзки, на културни, търговски и на всякакъв вид взаимоотношения. Така че културата не е периферия. Тя не е нещо, което не е важно.
Когато говорим за култура, е в общия смисъл на думата. Защото култура е дори начина на хранене и на обличане. Ето, веднага давам един пример. През февруари тук ще направим една изложба на специалността „Мода“ от НХА. Ще представим нови тенденции в представите на младите хора за това накъде трябва да върви модата. И то пречупени през погледа на български студенти.
През 2018 г. Борислав Петранов издържа успешно конкурса, обявен от Министерството на културата, и поема поста на директор на Българския културен институт в Берлин. Преди това е бил директор и на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена. 
Борислав Петранов е роден е в Плевен. Завършил е театрознание в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. Той е режисьор и драматург. Има опит в сферата на театралната критика и културния мениджмънт. През 2014 г. Петранов получава наградата на Министерството на културата за принос в популяризирането на българо-австрийските културни отношения и за популяризирането на българската култура. Две години по-късно, през 2016 г.,  е отличен с международната награда „Водно конче“ за принос в развитието на българо-австрийските връзки в областта на театралното изкуство.