Кунстфорум във Виена представя ретроспективна изложба на Роберто Мата

Изложбата в Банк Аустрия Кунстфорум във Виена показва цялостна селекция от творби на Роберто Мата, един от най-големите визионери в изобразителното изкуство на ХХ век. Голямата ретроспектива представя всички периоди от творчеството на художника и предлага възможност за първи път след 30 години посетителят да се запознае с художника във всичките му аспекти, разказва директорката на Кунстфорум и кураторка на изложбата Ингрид Бругер.
Мата завоюва двукратно важно място в историята на модерното изкуство: първо при срещата си със сюрреалистите и малко след това, при решаващия обмен с младите художници на абстрактния експресионизъм в Ню Йорк. Но да се разглежда творческото развитие на Мата единствено в контекста на сюрреализма или абстрактния експресионизъм не е достатъчно. Въпреки вниманието, което получава от артистичните среди в Париж, а по-късно и в Ню Йорк, Мата остава самотник, посочват организаторите на изложбата.
Биографията на Мата е на космополит: роден в Сантяго де Чили от испано-френски родители, той живее и работи в Южна Америка, Франция, Мексико, САЩ, Италия, Испания и Англия. По желание на баща си следва архитектура в Сантяго, но през 1933 година напуска Чили и заминава за Европа, където започва работа като архитект в студиото на Льо Корбюзие.
Мата е самоук художник. Слага начало на кариерата си с рисунки, които показва на Салвадор Дали чрез семеен приятел, поета Федерико Гарсия Лорка. Дали го окуражава да продължи да се занимава с изкуство и го запознава с Андре Бретон. 
През 1939 година създава първите картини от серията „Морфологиите на психологията“ (Morphologies psychologiques) - вътрешни светове, които представляват нов подход към продължаването на сюрреалистичния формален език. Мата експериментира с радикално нови пространства, които изобразяват алтернативна пространствено-времева реалност и се намират отвъд света на сънищата, автоматизма, неосъзнатото, характерни за сюрреализма.
Марсел Дюшан, който като приятел оказва огромно влияние върху личното и творческото развитие на Мата, определя "откриването на пространствени области, останали неизследвани дотогава в областта на изкуството" като оригинален принос на Мата към сюрреализма. "Мата последва модерните физици в търсенето на това пространство, което, макар и изобразено на платното, не може да бъде объркано с друга триизмерна илюзия (...). По-късно той успява да въведе описателни и фигуративни елементи в своето пространство", пише Марсел Дюшан през 1946 година.
Вероятно най-важното за формирането на младия Мата преживяване е срещата му с Пабло Пикасо, докато работи като асистент за испанския павилион на Световното изложение в Париж през 1937 година. Пикасо създава "Герника" за Световното изложение на фона на възхода на фашизма в цяла Европа. Влиянието на Пикасо върху младия начинаещ художник се изразява в затвърждаване на схващането му, че изкуството е политическо. Мата избира да работи в големи формати.
Подобно на много художници сюрреалисти, в края на 1939 година Мата заминава в изгнание в Ню Йорк. Благодарение на отличното си владеене на английски език и на своята общителност той излага в галерията на Жулиен Леви още през 1940 година и участва в легендарната изложба "Първи документи на сюрреализма" в имението Уайтлоу Рийд през 1942 година, като бързо установява контакт с нюйоркската художествена сцена. Полезни са големите изложби, които Музеят на модерното изкуство посвещава на Хуан Миро и Салвадор Дали през 1941 година. По този начин европейските художници сюрреалисти в изгнание получават голямо признание, а младите американски художници също проявяват подчертан интерес към срещи и обмен с европейски художници. В този обмен на виждания Мата заема важно място, тъй като още в началото влиза в контакт с Робърт Матуел, Джаксън Полък, Аршил Горки и много други и влиза в ролята на посредник на идеи. Влиянието му върху развитието на абстрактния експресионизъм в Америка е трайно, въпреки че Мата не прави крачка към абстракцията, живописта му винаги остава фигуративна.
През следващите години Мата разработва нов формален език, като се отдалечава от "Морфологиите на психологията" и се насочва към възглед за света, който показва една разглобена вселена, сглобена от фрагменти на един взривяващ се свят. Вдъхновен от мексиканските стенописи на творците около Диего Ривиера, с които Мата се запознава по време на пътуването си до Мексико през 1941 година, художникът се съсредоточава върху особената наративна структура, която се получава в резултат на големите формати. Освен това се фокусира върху социално-критичните теми. Политически теми и изследването на природните науки, особено физиката, остават постоянни елементи в творчеството му, припомнят организаторите на изложбата.
След 1945 година форматите на Мата придобиват размерите на стенописи, като например “Съмнението за трите свята“ (Le doute de trois mondes), създаден за ЮНЕСКО в Париж през 1956 година. Този размер е предпоставка за развитието на специфичната му повествователна структура, която може да се чете като непрекъснат текст и по този начин привлича зрителя в картината. В това ново, непрекъснато повествователно пространство могат да се открият препратки към киното, кибернетиката, космоса и научната фантастика. Монументалната му творба Coïgitum от 1972 година разглежда теми като Ерос, жизнената енергия, природата, любовта, силите на подсъзнанието и желанието на ширина от десет метра. 
Ингрид Бругер характеризира творчеството на Мата и неговата актуалност по следния начин: "Политическият дух на Мата, неговото застъпничество за отворено общество, го правят да изглежда днес като пионер на едно изкуство, което изисква социална отговорност и отрича всякакво съдържателно и формално мълчание." 
Изложбата е организирана в сътрудничество с архивите на Мата и Галерия "Гмуржинска" и ще бъде показана във Виена до началото на юни.
 
(Снимката може да бъде използвана само като илюстрация към тази новина)