Матиас Венигер сложи чифт бели ръкавици на ръцете и внимателно повдигна потъмнял сребърен свещник, търсейки пожълтял стикер на дъното му, предаде Асошиейтед прес.
Свещникът е един от 111-те сребърни предмета в Баварския национален музей, които нацистите са откраднали от евреите по време на Третия райх през 1939 г. Тогава те заповядват на всички германски евреи да занесат личните си сребърни предмети в заложните къщи в целия Райх - един от многото закони, създадени с цел да унижат, накажат и изключат евреите.
Това, което започва с антиеврейска дискриминация и преследване през 1933 г., след като нацистите са избрани на власт в Германия, води до убийството на шест милиона европейски евреи по време на Холокоста, преди Втората световна война да приключи с капитулацията на Германия през 1945 г.
Венигер, който е уредник в мюнхенския музей и отговаря за програмата му за реституция, е превърнал в своя мисия връщането на възможно най-много сребърни предмети на потомците на първоначалните собственици.
"Тези сребърни предмети, предадени в заложните къщи, често са единствените материални неща, които са останали от едно съществуване, унищожено от Холокоста", каза Венигер пред Асошиейтед прес в интервю миналата седмица в работилницата на музея, където показа някои сребърни предмети, които все още не са реституирани.
"Ето защо е много важно да се опитаме да намерим семействата и да им върнем предметите", добави той.
Хиляди предмети, отнети от евреите, са претопени в около 135 тона сребро и са използвани за подпомагане на военните усилия на Германия. Но няколко музея се оказват със стотици сребърни предмети, като например свещници, използвани в навечерието на Шабат, чаши Кидуш за благославяне на виното, сребърни лъжици и сервизи за сладкиши.
Някои от предметите са върнати на оцелелите от Холокоста през 50-те и 60-те години на ХХ век, които са били активни в опитите си да си върнат откраднатите вещи. Но много от бившите собственици са били убити по време на Холокоста или, ако са успели да избягат от нацистите, са се озовали в далечни краища на света.
"Две трети от последните собственици не са преживели Холокоста", казва Венигер.
Въпреки това и с помощта на задълбочена детективска работа, всеотдайност и дълбоки познания по история, досега Венигер е успял да върне около 50 предмета на членовете на семействата и роднините на първоначалните собственици.
Той е убеден, че до края на тази година може да успее да върне почти всички останали предмети.
Първо той търси самоличността на първоначалните собственици. Малките пожълтели хартиени стикери върху някои от предметите често помагат в усилията му. Те са били поставяни върху предметите от заложните къщи - свидетелство за обсебващата бюрокрация на германците дори по време на диктатура и война. Номерата на стикерите са посочени и в повече от 80-годишни документи, в които са записани имената на евреите, които е трябвало да се откажат от среброто си - понякога любима реликва, предавана в семействата от много поколения.
След като открива имената на първоначалните собственици, Венигер започва да търси в еврейските бази данни за некролози и генеалогия с надеждата, че преки потомци или по-далечни роднини може да са публикували имената им в интернет.
"И така преминавате от едно поколение към следващото и се озовавате в телефонни указатели... в ЛинкдИн, във Фейсбук, в Инстаграм или в имейл адреси, които съответстват на член на по-младото поколение на това семейство", обяснява изследователят.
В повечето случаи Венигер казва, че има късмет и успява да открие роднини на собствениците.
По-голямата част от потомците живеят в САЩ и Израел, но музеят вече е реституирал или е в процес на реституиране на сребърни предмети и във Франция, Великобритания, Австралия и Мексико.
Венигер се старае лично да доставя експонатите на семействата. В началото на тази година той пътува до САЩ, а миналата седмица върна 19 експоната на семейства в Израел.
Там Венигер се срещна с Хила Гутман, 53 г., и баща ѝ Бенямин Гутман, 83 г., в дома му в Кфар Шмаряху северно от Тел Авив и им връща малка сребърна чаша.
Венигер успява да открие семейството с помощта на службата за проследяване на Маген Давид Адом - израелската версия на Червения кръст.
Чашата вероятно е била използвана за Кидуш, за да се благослови виното в навечерието на Шабат - но никой не знае със сигурност, защото първоначалните собственици, баварският търговец на добитък Саломон Гутман и съпругата му Каролина, които са баба и дядо на Бенямин, са били убити от нацистите в лагера Треблинка.
"Чашата предизвика у нас смесени чувства", каза Хила Гутман. "Защото разбираш, че това е единственото нещо, което е останало от тях."
Докато бабата и дядото на Бенямин са убити по време на Холокоста, техният син Макс - бащата на Бенямин , оцелява, защото бяга от нацистите в Палестина, днешен Израел.
Въпреки болката, предизвикана от загубата и връщането на сребърната чаша, семейство Гутман казват, че са щастливи, че са си я върнали, и планират да я използват на церемония с всички останали свои роднини на Рош Хашана, еврейската Нова година, през септември.
"Той наистина е отдаден на това", казва Хила Гутман за Венигер. "Отнася се с толкова голямо внимание към тези малки предмети - сякаш са свещени".