Кураторът Иво Милев подрежда изложбата „Емил Стойчев. Въображението е моята кръвна система“

Кураторът Иво Милев подрежда изложбата „Емил Стойчев. Въображението е моята кръвна система“. Експозицията ще бъде представена от 27 февруари до 6 май в Софийската градска художествена галерия (СГХГ), съобщават организаторите.
От екипа отбелязват, че експозиция е ретроспективна и се организира по повод 90-годишнината на автора. В нея участват творби от фондовете на Софийската градска художествена галерия (СГХГ), Национална галерия, Художествена галерия - Казанлък, Градска художествена галерия - Пловдив, Художествена галерия „Жорж Папазов“ - Ямбол, Художествена галерия „Никола Маринов“ - Търговище, Художествена галерия - Смолян, Художествена галерия „Илия Бешков“ - Плевен, Художествена галерия „Христо Цокев“ - Габрово, Музей на хумора и сатирата - Габрово, Художествена галерия - Добрич и от ателието на художника. Изложбата е придружена от двуезично албумно издание.
От СГХГ посочват, че авторска анимация на Александър Сокеров, посветена на изложбата, може да бъде видяна в галерията на „Уникредит Булбанк“ в София. Съпътстваща изложба „От ателието“ ще бъде открита на 13 март в галерия „Академия“ на Национална художествена академия, София, където ще бъдат представени творби на художника от последните години.
„Този типичен градски човек и художник започва като пейзажист. Към средата на 1970-те годни фигуралните персонажи, населявали досега спорадично неговите пейзажи и интериори, ще станат доминиращи с коренно променена роля – ще бъдат основен организиращ център, около който ще се разиграва „сюжетът“ на композиционните решения. Емил Стойчев ще се превърне в разказен, притчов художник и това качество ще запази и досега. Картината започва да се превръща в ребус, в смислово поле, а психологизмът на човешките образи е от решаващ интерес“, казват от екипа.
Те посочват, че последните повече от 30 години Емил Стойчев дели времето си между Париж и София и продължава да твори. Образният му език е все по-загадъчен и труден за проникване. Защо е този усложнен език, сякаш пречка за споделяне, отколкото в помощ? Защото само така могат да бъдат отправени послания, това е езикът на посланията – повече остроумна и завоалирана игра, ребус, игрословица, гатанка, отколкото теза. 
„Емил Стойчев не е морализатор, той е скептик, отнасящ се повече с насмешка и иронична усмивка към активностите на живота, нашите борби, възходи и падения. В една картина трябва да има тайнственост, казва Стойчев. Тайната е изкушаваща и привлекателна, докато остава тайна. Когато тя се разкрие, става просто баналност. Към тайната ние може да бъдем само насочвани“, отбелязват от СГХГ. 
Изложбата се организира със съдействието на фондация „Процес-Пространство“, фондация „Златю Бояджиев“ и с финансовата подкрепа на Министерство на културата, фондация „Лъчезар Цоцорков“, „Аурубис-България“, „Дънди Прешъс металс“, „Кауфланд“ - България, „Елаците-Мед“, „Уникредит Булбанк“, уточняват от екипа.
Емил Стойчев (р. 1935) е една от най-значимите фигури в българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. Неговото първо явяване пред публика се случва в сегашната сграда на Софийска градска художествена галерия, когато през 1961 г. на емблематичната Първа младежка обща художествена изложба той излага свои творби. Експозицията има славата на първото по-значимо „размразяване“ в изкуството след смъртта на Сталин и Априлския пленум на Българската комунистическа партия (1956). Това поколение художници ще бъде наречено „априлско“ и през следващите години то ще създаде новия облик на българското изобразително изкуство. Стойчев е разпознат като явление още с първата си самостоятелна изложба (1965) от такива критици и наблюдатели на художествения живот с усет към новото, като Кирил Кръстев, Владимир Свинтила, Димитър Аврамов.                        
/ВСР