Ние, латиноамериканците, сме големи мечтатели по природа и трудно различаваме реалния свят от фикцията. Затова имаме толкова добри музиканти, поети, художници и писатели, но също ужасни и посредствени лидери, казва за АФП писателят Марио Варгас Льоса, от чието рождение днес се навършват 90 години.
Определян е като автора с най-всеобхватно творчество на испански език на своето поколение и една от най-значимите фигури в испанската и в испанско-американската литература на 20-и и 21-ви век.
„Почти всички романи, които съм написал, се основават на моите преживявания, на моя опит и на образите, запазени в съзнанието ми", казва творецът, цитиран от Дойче веле. Водещата тема в неговите книги е борбата срещу авторитарните режими и диктатурите, типични за страните в Латинска Америка. Той е дълбоко убеден, че писателите трябва да са ангажирани с гражданското общество, отбелязва АФП.
„Писателят никога не трябва да се превръща в статуя. Никога не ми е харесвала идеята за писател, затворен в библиотеката си, откъснат от света, какъвто беше Пруст“, казва Варгас Льоса в интервю за АФП. „Трябва да запазя връзка с реалността. Ето защо се занимавам с журналистика“, допълва той. Докато живее в Париж работи за АФП и за френската радио-телевия, отбелязва АФП. Перуанецът дълго време пише и за испанското издание „Ел паис”.
Автор на повече от 50 произведения, Марио Варгас Льоса спечели Нобеловата награда за литература през 2010 г., а членовете на комисията, избираща лауреата, го нарекоха „разказвач с божествен талант“, припомня Би Би Си.
С творбите си перуанецът се превръща в звезда на литературното движение „Латиноамерикански бум“, което през 60-те и 70-те години на миналия век насочва световното внимание към живота на този континент. Част от тази организация са също колумбиецът Габриел Гарсия Маркес, аржентинецът Хулио Кортасар, мексиканецът Карлос Фуентес.
Роден е на 28 март 1936 г. в перуанския град Арекипа. Родителите му се разделят малко след неговата поява. Варгас Льоса изкарва детството си със своята майка в Кочабамба, Боливия, където учи в местния колеж „Ла Сал". По-късно фамилията се мести в перуанския град Пиура.
През 1950 г. баща му го изпраща във Военната академия. Година преди завършването си, той работи като любител-журналист. В Пиура пише за местния в. „Ла Индустрия". В началото на 50-те години на сцена е поставена първата пиеса на Варгас Льоса, озаглавена „Бягството на инката" (La Huida del Inca).
През 1953 г. той влиза в Националния университет „Сан Маркос" в Лима, където учи литература. Шест години след това заминава за Испания, за да подготви докторска дисертация в университета „Комплутенсе" в Мадрид.
Придобива известност с публикуването на „Градът и кучетата" от 1962 г. Книгата е добре посрещната и нейният автор е обявен за един от водещите представители на латиноамериканската литературна вълна, наред с Хулио Кортасар, Карлос Фуентес и Габриел Гарсия Маркес. Варгас Льоса жъне успехи и с романа „Зелената къща" от 1966 г., за който получава първата награда „Ромуло Галегос" в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Габриел Гарсия Маркес.
Подобно на по-голямата част от латиноамериканската интелигенция в началото на 60-те години на миналия век, Варгас Льоса първоначално подкрепя лявата революция на Фидел Кастро. По-късно обаче се разочарова и обръща поглед на капитализма на свободния пазар. За перуанеца Маргарет Тачър е политически идол.
След оставката на британката, през 1990 г. Варгас Льоса възхвалява нейното 11-годишно управление като „най-успешната революция в Европа през този век и тази с най-силно въздействие върху останалата част".
През 80-те години на миналия век Марио Варгас Льоса се включва в политическия живот в родината си, като се обявява в подкрепа на икономическия либерализъм. През 1990 г. се кандидатира за президент на Перу, но губи изборите от Алберто Фухимори. Малко по-късно заминава за Испания и през 1993 г. получава испанско гражданство, след което се връща в Лима.
Варгас Льоса изоставя политиката, но никога не престава да следи какво се случва в международен план и редовно критикува популизма, дефиниран от него като болест на демокрацията, като в него той включва и чавизма и кастризма в Латинска Америка и крайната десница и радикалната левица в Европа.
Автор е на романите "Градът и кучетата" (1963), "Зелената къща" (1966), "Разговор в Катедралата" (1969), "Панталеон и посетителките" (1973), "Леля Хулия и писачът" (1977), "Войната в края на света" (1981), "Кой уби Паломино Молеро?" (1986), "Възхвала на мащехата" (1988), "Празникът на козела" (2000), "Лудориите на лошото момиче" (2006), "Мечтата на келта" (2010) и др.
По няколко произведения на Марио Варгас Льоса са заснети филми. Сред тях е и холивудската продукция "Tune in Tomorrow" по романа "Леля Хулия и писачът".
Дълги години близко приятелство свързва Марио Варгас Льоса и Габриел Гарсия Маркес. През 1971 г. Марио Варгас перуанецът публикува хвалебствен анализ за творбите на Габриел Гарсия Маркес - майстора на магическия реализъм, който впоследствие от негов близък приятел се превръща в противник както на политическо, така и на личностно ниво. Краят на тази дружба настъпва неочаквано след инцидент, който никой от двамата писатели не пожелава да обясни. През 1976 г. пред театър в Мексико Льоса удря Маркес и го оставя с насинено око. Приятел на колумбийския писател твърди, че Льоса е бил ядосан на Маркес, защото утешавал съпругата му в период на отчуждение помежду им. Отказът на двамата творци да коментират случилото се става повод за безкрайни предположения.
Марио Варгас Льоса има два брака зад гърба си, а през 2015 г. привлича вниманието и на светските издания заради връзката с испанката от филипински произход Исабел Прейслер, бивша половинка на певеца Хулио Иглесиас и майка на сина му Енрике Иглесиас. На 83 години той преживява почти „тийнейджърска“ любовна история с нея — писателят казва, че става въпрос за „голяма страст“, припомня Би Би Си . Двойката обаче се разделя седем години по-късно.
През 1955 г. Варгас Льоса се жени за Хулия Уркиди, сестра на съпругата на чичо му. Булката е с 13 години по-възрастна от младоженеца, който е на 19 години, но въпреки това връзката им продължава няколко години. Тя го насърчава да пише, заедно живеят в Париж. "Леля Хулия и писачът" е вдъхновен от тяхната връзка.
През 1965 г. Марио Варгас Льоса се жени за първата си братовчедка Патрисия Льоса, от която има три деца. До последно запазват добри отношения, като тя е до него до края на живота му, въпреки че бракът им преминава през препятствия.
Перуанският писател посети България през май 2013 г. Тогава бе удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Сред отличията, дадени на Марио Варгас Льоса, са „Сервантес" през 1995 г., Наградата за мир на германските книгоиздатели през 1996 г. През 2021 г. е избран за член на Френската академия.
Животът е толкова прекрасен, точно защото има край, казва в интервю за испанското издание „Ел паис” през 2019 г. писателят Марио Варгас Льоса. Той си отиде от този свят на 13 април 2025 г.