Антарктическият лед се движи основно от ветровете, от морските течения и зависи от температурата на водата, обясни проф. Стефани Арндт от Института „Алфред Вегенер“, Германия. Ледът в Антрактика може да се придвижи на големи разстояния и до покрие огромни площи в Южния океан. До 2015-2016 г. ледът в Антарктика бележи големи промени от година на година, но без дългосрочни последици за общото количество и състояние. След този период ледът в Южния океан започва внезапно и трайно да изчезва. Необичайно силната отрицателна аномалия се наблюдава основно през зимата. Състоянието на антрактическия морски лед влияе върху световния океан, посочи изследователката.
Данните от австралийската система за наблюдение сочат, че със затоплянето на планетата морският лед намалява, каза д-р Уил Хобс от Университета на Тасмания, Австралия. Той посочи, че според анализа на данните и на моделите очевидно се пропускат някои фактори, които влияят върху антарктическия лед и допринасят за чувствителното му намаляване. Атмосферата е сред най-силно влияещите фактори върху леда в Южния океан, изтъкна той. Моделите обаче прогнозират по-високи нива на антрактическия лед от действителните, което означава, че атмосферата вече не е водещият фактор за поведението на антарктическия лед. В същото време данните сочат значително покачване на температурата на водата в Южния океан и очевидно това е причината за топенето на морския лед.
Големият въпрос за учените е откъде идва топлината в морската вода на повърхността на океана, защото това е ключово за разбирането какво се случва в океана и какво предстои, изтъкна Хобс. Едното от обясненията е океанът да е абсорбирал слънчевата топлина и това се отразява дългосрочно на ледената покривка. Ледът отразява слънчевата светлина и колкото по-тънък е, толкова повече топлина достига до морската вода. Тя се затопля и топи морския лед. Тъй като през последните години ледът изтънява, възможно е водата на повърхността на океана да се затопля повече и затова ледът да се топи по-бързо, посочи изследователят.
Данните за температурите на водата в Южния океан в дълбочина в годините след 2016 г. сочат, че температурата и там се повишава. Дълбоките води на Южния океан обаче показват тенденция за затопляне още от 2012 г. Според учените именно температурата на дълбоките води предпазва морския лед от топене, но при тенденцията за покачването им вероятно и те ще допринасят за топенето на леда дългосрочно, каза Хобс.
Антарктическият морски лед е под дългосрочните средни стойности от 2016 г., с екстремно ниски нива през последните лета и зими, припомнят от Климатичната инициатива „Международна Криосфера“, които бяха организатори на дискусията на СОР29 в Баку. Те посветиха събитието си на рязката промяна в състоянието на антарктическия лед, защото причините за явлението не са напълно ясни на учените и тепърва предстои да се разбере какви ще са последиците от него в дългосрочен план.
Павилионът на „Международна криосфера“ на СОР29 е създаден заедно с Чили и Исландия, които са съпредседателки на Групата на високо равнище Амбиция за топящия се лед, основана на СОР27 в Египет.