Лекции за Арнолд Шьонберг, Бела Барток и Марин Големинов прозвучаха на Международния симпозиум „Музиката на Дунавските държави“

Арнолд Шьонберг, Бела Барток и Марин Големинов бяха във фокуса на теоретичния модул в първия ден на Международния симпозиум „Музиката на Дунавските държави“, който се провежда в рамките на музикалния фестивал „Варненско лято“. Лекции четоха д-р Петя Цветанова, проф. Хартмут Кронес, проф. Ласло Викариус и проф. Райнер Бишов. 
Проф. Кронес от Университета за музика и сценични изкуства във Виена, който участва за пети път в симпозиума на „Варненско лято“, припомни, че от древногръцки времена Дунав е бил не само търговски път, а и е допринасял значително за разпространението на изкуство и наука. Заради доминацията на Хабсбургите върху големи части от дунавските страни Бохемия, Хърватия и Унгария в техните предишни граници според него те са културно инфилтрирани от Виена, където се стичат много млади музиканти, които учат в консерваторията на Дружеството на приятелите на музиката. Там през учебната 1879/80 г. от 752-ма студенти 89 са от Унгария, 58 от Бохемия, 32 от Моравия (сред тях е Леош Яначек), 22 от Галичина, по 7 от Хърватия и Трансилвания. Има и други чужденци, сред които американци, гърци, италианци, румънци, руснаци, сърби. През 1900 г. вече има и трима студенти от България, сочат данните от доклада. 
На 23 ноември 1918 г. Арнолд Шьонберг основава с приятели и ученици Дружество за частни музикални изпълнения с идеята да предоставя на артистите и любителите истинско и точно познание за съвременната музика. За три години съществуване сдружението изнася 120 концерта в различни зали, които според учения дават възхитителен обзор на тогавашното музикално творчество. Звучат най-често Регер, Скрябин, Малер, Дебюси, Барток, Веберн, Берг, Бузони, Рихард Щраус, както и самия Шьонберг, но се представят и чешките композитори Йозеф Сук, Алоис Хаба, Болеслав Вомачка. Проф. Кронес обърна внимание и върху биографията на Шьонберг, която според него е паноптикум на дунавската монархия, както и върху разработения от него метод за композиране с дванадесет свързани само помежду си тона (додекафонията), възприет от творци от цял свят.  
На духа на Виенската школа с композиторите Шьонберг, Берг и Веберн обърна внимание композиторът и преподавател проф. Райнер Бишов. Той я определя като художествено-религиозен кръг, но не в смисъл на вероизповедание, а на религия на изкуството. Нейна основна задача е духовното послание да си спомним човека и да го поставим отново в центъра, каза той. 
По думите му духовното единство между тримата се базира на явяващата се човечност на изкуството, на моралното въздействие. То се изразява в задължение към традицията и продължаването й през ХХ век. Веберн и Берг твърдят, че нищо фундаментално не се е променило в музиката и дори дедекафонично се композира като при Бах и авторите от виенската класика на основата на духовното мислене. При тях отделният тон не потъва във вълните на един музикален свят от емоции, а се превръща в символ на отделния човек. Изкуството е свързано с човека и отговаря на въпроси за неговото положение в света на най-различни нива, каза проф. Бишов и добави, че формулата „Изкуство за изкуството“ е опасен дяволски път. 
Унгарската музика от началото на ХХ век с акцент върху Бела Барток и неговата любов към българския ритъм бе темата на лекцията на проф. Ласло Викариус от Музикална академия „Ференц Лист“ в Будапеща. Композиторът пише творбата си „Течението на Дунав“ едва на 11-годишна възраст със стремеж да изобрази музикално пътя на реката от извора й в Шварцвалд до Черно море, посочи ученият. Като изследовател на народни песни той пътува до отдалечени градове в тогавашна Унгария, където има разнообразни етнически групи, включващи словаци, румънци, сърби, хървати, украинци. Създава контакти с колекционери и учени, между които е и българката Райна Кацарова. От кореспонденцията им става ясно, че се отменя концертно турне в София на Барток, който гастролира като изпълнител навсякъде в Европа. В края на 20-те години на ХХ век композиторът се натъква на различни асиметрични видове тактове в публикации на български изследователи, особено в книгите и студиите на Васил Стоин. Съобщава за това откритие в статията си „Така нареченият български ритъм“ от 1937 г., където подчертава своето възхищение и тяхната композиционна и педагогическа полезност, посочи проф. Викариус. Той подчерта, че прибягването до асиметричните размери, вдъхновени от българската музика, е специално представено в шестте български танца из „Микрокосмос“, които ще бъдат изпълнени в концерта към симпозиума. По думите на лектора тези пиеси илюстрират това, което Барток нарича сливане на елементи от различен произход и показват българския характер само чрез своя ритъм, докато мелодиите идват по-скоро от унгарския фолклор. Барток свири българските танци в края на концертите си навсякъде, допълни ученият. Той обобщи, че за композитора е важно винаги да включва фолклорни, автентични елементи в музиката си и в същото време да казва нещо универсално. 
На струнните квартети на Марин Големинов бе посветила доклада си д-р Петя Цветанова от Националната музикална академия в София. Тя акцентира, че през 30-те години на ХХ век у нас възниква дискусия за търсенето на български музикален стил, която намира място и на страниците на списание „А.С.О.“ и впоследствие белязва творческите търсения на редица автори. Голяма част от изразяващите мнение композитори се обединяват, че трябва да се черпи от интонационния фонд на фолклора, а някои добавят и църковната музика. Според преподавателката още в ранните си години Големинов е увлечен от камерната музика и свири в струнен квартет на цигулка, виола и виолончело. Познаването на спецификата на оркестъра му помага и като композитор, и преподавател, посочи тя. Големинов участва през 30-те години на ХХ век в състава на Владимир Аврамов заедно с виолиста Стефан Сугарев и виолончелиста Георги Константинов. По-късно съставът се променя, Големинов вече не свири в него, но пише за колегите си редица произведения. Струнен квартет № 1 на композитора е от 1934 г., вторият е четири години по-късно, а през 1946 г. е завършен третият, наречен „Старобългарски“. Следва 20-годишна пауза, но и през нея Големинов твори за такъв състав, като сред композициите са „Пет скици“ и „Шест миниатюри върху народни песни“. Струнен квартет № 4 „Микроквартет“ се появява през 1966 г. и в него д-р Цветанова вижда голяма стилова разлика с предходния и по-лаконична форма. 
Музика от Бела Барток, Гидеон Клайн и Панчо Владигеров ще прозвучи в концерт тази вечер в Градската художествена галерия. Премиерно ще бъде изпълнено Трио за кларинет, виола и виолончело от проф. Райнер Бишов. 
Дора Делийска ще предложи Шест танца в български ритъм за пиано от Бела Барток, а заедно с Деница Лафчиева и Александър Гордън-Земцов ще свири и в Контрасти за цигулка, кларинет и пиано от същия композитор. Трио за цигулка, виола и виолончело от Гидеон Клайн ще прозвучи в изпълнение на Мари Изабел Кропфич, Марта Потулска, Рудолф Леополд. От Панчо Владигеров в концерта е включено Трио за пиано, цигулка и виолончело, интерпретирано от Марина Димитрова, Милан Каранович и Симеон Гошев.
Международният симпозиум „Музиката на Дунавските държави“ продължава още два дни във Варненската градска художествена галерия.