Липсата на млади и подготвени хора в работните структури на читалищата може да доведе до кадрова криза. Това заяви директорът на Националния читалищен институт при Съюза на народните читалища (СНЧ) д-р Силвена Байракова, по повод представянето на анализ на резултатите от национално емпирично изследване, фокусирано върху управлението и развитието на народните читалища. Анализът бе представен днес в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА).
Участник в представянето на анализа беше и председателят на Съюза на народните читалища - проф. д-р Николай Дойнов.
„Поводът за днешната дискусия е едно невероятно изследване, което нашият институт направи. Изследването касае управлението и развитието на народните читалища. Те се подготвят за своята 170-та годишнина. 1856 г. се счита за рождена дата на читалищното дело в България. Досегашната историография счита, че имаме три първи български читалища - в Лом, Свищов и Шумен", каза проф. Дойнов.
Той допълни, че СНЧ е започнал създаването на общонационален комитет, традиционно с известни личности – политици, актьори, музиканти, професори и лектори.
„Досега имаме 30 потвърдени участници – видни личности, които ще обявим на 2 октомври в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Целта на този комитет е колкото се може повече личности със собствен авторитет да подкрепят читалищното дело и работата на читалищните служители. Комитетът ще има представителна роля пред обществеността, а идеята е читалищното дело да получи нов тласък за развитие“, каза още проф. Дойнов.
В подкрепа на казаното, д-р Байракова отговори: „За нас е важно да проучим нагласите и да имаме контакт с хората, които реално работят в системата на читалищната сфера."
„Ние сме търсили, като респонденти, единствено ръководители, секретари и председатели. Емпиричното проучване е проведено през периода март – април 2025 г. и обхваща 796 респондента от цялата страна. Въпросите в изследването разглеждат широк спектър от теми. Първо е засегнат профилът на организациите като: населено място, субсидирана численост, основни дейности, възрастови групи, структурата и ръководството по пол, възраст, образование, компетенции, мотивация, условия на труд, възнаграждение, престиж и обществено възприемане и др", каза още д-р Байракова.
Тя отбеляза, че „значителен брой читалища разполагат с от 3 до 10 субсидирани бройки и едва малка част - 1,8 процента, с над 20, и това позволява на по-големите организации да развиват по-сложна структура, с възможности за делегиране на задачи, специализация и прилагане на елементи от стратегическия мениджмент и проектното управление."
„Можем да говорим за два различни модела на функциониране. Масовият модел, който е малките читалища с минимален човешки ресурс, насочен и към поддържане на базови дейности, осигуряване на културния и социален живот в малки населени места и модел на по-големите организации, по-големи екипи, които позволяват развитие на по-сложни форми на управление и работа по проекти. Данните ясно показват, че недостигът на стабилен човешки ресурс е едно от основните предизвикателства пред системата. Вместо да инвестират в управленски и творчески капацитет, повечето читалища са принудени да се съсредоточат върху оцеляването и изпълнението на базисни функции. Въпреки това, ролята им в местните общности остава труднозаменима. Те са основните пазители на традициите. Имаме поколенческа приемственост. Те са организатор на музейни сбирки, което представлява паметта. Честванията на празниците също са организирани от тях, които осигуряват социална кохерентност, осигуряват достъп до информация, книги, култура. В много населени места те са единствените устойчиви културни центрове, поддържащи жива връзката между миналото и настоящето, както и възможността за участие в културния живот на местната общност", допълни д-р Байракова.
Тя посочи, че при масовия модел, класическите управленски техники от бизнеса или големите културни институти са трудно приложими.
Според данните от емпиричното изследване, преобладаващата част от ръководителите са със средно образование - около 70 процента, а приблизително една трета са ръководителите с висше образование в областта на изкуствата.
Д-р Байракова акцентира върху необходимостта от системни усилия за привличане на ново поколение ръководители и за осигуряване на обучения, които да допълнят традиционния културен профил със съвременни управленски и комуникационни умения.
В обобщение, д-р Байракова отбеляза, че „читалищата демонстрират стабилна основа на доверие, на местно ниво, което е техният най-голям капитал и източник на устойчивост."
„Читалищата имат силата да бъдат катализатор на местното развитие, но за да са признати като стратегически партньор в националната културна политика, е необходимо по-добро позициониране и видимост", призова д-р Байракова.