„Литература и памет“ е темата на списание ЛИК през месец ноември

„Литература и памет“ е темата на списание ЛИК през месец ноември. Изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) е вдъхновено от 50-годишнината на Националния литературен музей (НЛМ). Той е създаден през юни 1975 година с решение на Министерския съвет и започва да функционира в началото на януари следващата година. Акценти в списанието са и годишнини на именити български писатели и поети, навършени през 2025 г. 
Броят ще бъде представен на 26 ноември, сряда, от 17 ч. в къща музей „Иван Вазов“ в столицата. Датата на събитието също е тематична – софийският дом на Вазов официално е открит за посетители на 26 ноември 1926 г. и това го превръща в първия литературен музей в страната. 
Премиерата на изданието ще се проведе съвместно чрез видеовръзка с националните пресклубове на БТА в България и чужбина.
„Културното пространство на съвременния литературен музей се простира далеч отвъд стените му, а културното време в него тече едновременно напред и назад“, пише във въведението на броя главният му редактор доц. Георги Лозанов. Той припомня, че  списание ЛИК с настоящия и с немалко предишни броеве кани читателите на обиколка из това пространство на паметта и интерпретацията. По думите му те, читателите, са сред главните герои. „И от вас зависи тя – българската литература, да принадлежи на днешния ден, когато и да е създадена“, посочва той. 
Литературният критик проф. Михаил Неделчев е автор в броя и описва „Нова апология на литературната история“. Според него литературните историци, подобно на занимаващите се същностно с общосоциална и политическа история, пребивават идеално в тези културни пространства, идентифицират се с някои от героите им – писатели, поети и критици, и съпреживяват техните драми, трагедии и любови. Той коментира и някои от своите тезиси, според които литературната история е творение. „Тя трябва да бъде разказана и разказвана, тя трябва да бъде написана и преутвърждавана. Не е достатъчно да се случва в реалния литературен живот. Трябва да се появява измислящият я литературен историк...“, пише проф. Неделчев. Според него същностният литературноисторически сюжет е уникален и единствен – ако е виртуозно създаден, той има самостоятелна стойност. Професорът допълва, че дори и убедително направен, той би стоял като хипотеза, ако голямата история не го припознае.
В интервю за ЛИК директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов посочва, че 50 години след създаването си той е жива, а не застинала във времето институция. Директорът разказва за ролята на музея в държавната политика за съхраняване на духовните ценности на страната. По думите му литературните къщи музеи са своеобразна „машина на времето“, тъй като позволяват на посетителите да се потопят в миналото и в атмосферата, в която са творили българските класици. Според него да бъдеш музеен специалист не е просто професия, а призвание. Като необходими качества за това той посочва самоотверженост, обич към словото, чувство за дълг и отговорност. „Опазването на миналото носи особено удовлетворение, но факт е, че човек трябва да притежава по-специална нагласа и отношение. Оптимист съм, че и занапред ще има млади хора, които да носят в сърцето си професията и ще я продължат“, споделя той.
Изданието на БТА припомня, че през 2025 г. се навършват годишнини от рождението на български писатели и поети, сред които: 175-годишнината на Иван Вазов, 150-годишнината на Кирил Христов, 145-годишнината на Йордан Йовков, 140-годишнините на Николай Лилиев и Емануил Попдимитров, 130-годишнината на Гео Милев, 120-годишнината на Елиас Канети, 110-годишнината на Петър Увалиев, 105-годишнините на Валери Петров и Леда Милева, 100-годишнината на Георги Джагаров, 95-годишнините на Антон Дончев, Пеньо Пенев и Цветан Стоянов, 90-годишнините на Владимир Башев, Дамян Дамянов  и Любомир Левчев, 80-годишнината на Борис Христов, 75-годишнината на Христо Бойчев и 65-годишнината на Теодора Димова. Част от тях са представени в тематична хронология с акценти от новините за творческия и жизнения им път, публикувани през десетилетията в бюлетините на БТА, а днес част от богатия й исторически архив. 
 
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Ноемврийският брой на тема „Литература и памет“ можете да откриете на следния линк  – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/66.