Литературата може да бъде здрав мост между поколенията, ако поставя теми, които вълнуват хората, каза поетесата Юлия Баймакова от Гоце Делчев
"Аз най-често мисля за паметта като за родова памет", подчерта Баймакова. Тя посочи, че като преподавател по български език и литература е ръководила ученически проект, в рамките на който са издадени четири книги с автентични фамилни разкази, някои от които са достигнали до шест поколения назад. "Тези материали са предоставени на библиотеката и на Историческия музей в Гоце Делчев, тъй като съхраняват ценни свидетелства за местната история", каза още Баймакова.
Поетесата отбеляза, че стихосбирката ѝ „Неврокопският чинар“ от 2024 г. също е свързана с паметта за личности от региона, сред които будители, опълченци и революционери. Тя изрази признателност към краеведа Иван Марков, чиито изследвания са подпомогнали събирането на значителна част от използваните материали. Юлия Баймакова добави, че в книгата си включва и текстове, посветени на традиции и вярвания от Неврокопския край.
Високо ценя творчеството на всички български класици, но по-близък чувствам реализма в сравнение с модернизма, каза Баймакова. Тя подчерта значението на творчеството на Иван Вазов, което формира ранни представи за националните герои, Априлското въстание и обществените процеси след Освобождението.
В момента Юлия Баймакова работи върху нова детска книга, озаглавена „Приказно вълшебство“, която се надява да излезе до края на годината. В изданието ще бъдат включени стихотворения за ежедневието, мечтите и света на децата, както и текстове, свързани с домашните им любимци.