Литературата може да даде на децата това, което животът невинаги така добросъвестно и щедро подарява, каза пред БТА проф. Божидар Манов

Литературата може да даде на децата това, което животът невинаги така добросъвестно и щедро подарява. Това каза пред БТА кинокритикът проф. Божидар Манов. Днес той представи книгата си за деца „Що е то? Гатанки в стихове“ в рамките на Пролетния панаир на книгата.
Проф. Манов прочете част от гатанките, включени в изданието, и награди присъстващите деца, дали верни отговори, с вафли и бонбони. Произведенията в „Що е то? Гатанки в стихове“ са за животни, природни явления, битови събития. Това е едно ветрило от разнообразни сюжети, с които детето, естествено, расте, но не е лошо да ги види и в една мерена реч, която, надявам се, е разбираема и приятна за тях, отбеляза авторът на книгата.
Той разказа, че идеята за книгата се е появила, след като по време на пандемията е общувал с внучетата си в Тулуза по Skype. „Късно следобед се виждахме по Skype и им четях някакви народни приказки и гатанки. Докато в един миг се замислих, че мога и аз да им пиша. По този начин си мислех, че те, малко или много, ще се разнообразят, ще се развеселят - защото гатанките са и смешни, с намигане, римувани в стихчета. А освен всичко друго, децата могат да научават и нови думи, защото заради това, че са родени и живеят в една френскоезична страна, някои думи на български език просто не ги знаят. Те са малки деца. Така че и това го включих като съображение в тези гатанки“, посочи проф. Божидар Манов. 
Авторът цитира афоризъм, приписван на Толстой, Чехов или на Корней Чуковски, че „за децата трябва да се пише като за възрастни, само че по-добре“. „Дълбокият смисъл на тази формулировка е, че децата са толкова невинни, чисти, доверчиви, че трябва да се подхожда с изключителна отговорност към тяхното неповредено, неразвалено съзнание. Дори също Толстой е казал: „Раждаме се съвършени и после започваме да се разваляме, който докъдето стигне“. Това звучи нравоучително, но действително децата, ако трябва да растат опазени от демонстративната простотия, пошлост, агресия и отрицателни морални качества, то това е един от начините“, посочи проф. Манов.
Относно срещата си с читатели, включително в рамките на Пролетния панаир на книгата, той коментира, че е винаги важно да има обратна връзка с техния интерес и рефлекс: „Книгите не се пишат самоцелно като някакво лабораторно удоволствие или занимание. Те най-често са предназначени за читатели“. 
Той даде пример с историята на британски писател Луис Карол, като допълни, че този пример не бива да бъде приеман като съпоставителен. Проф. Манов разказа, че Чарлс Доджсън, както е истинското име на писателя, е бил всъщност математик по професия и преподавал в колежа в Оксфорд. „В свободното си време е имал интерес и увлечение да прави едно семейно списание – ръкописно. Писал е различни интересни случки и смешки, къси разказчета. Списанието е било предназначеното да се чете от неговите роднини в фамилията. Това е частно семейно списание, то няма никаква публичност. През това време той си преподава математика. Деканът на колежа имал дъщеричка на четири години и този човек - математик, решава да пише приказки за малкото момиченце. То се е казвало Алис. И така, приказка след приказка, се раждат гениалните книги на Луис Карол, „Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в огледалния свят“, разказа българският кинокритик. Допълни, че псевдонимът Луис Карол се появил, тъй като заради говорен дефект авторът трудно произнасял „Чарлс Доджсън“. „Предупреждавам, че, първо, не съм математик, второ, не заеквам, трето, нямам псевдоним. Тоест, този разказ не се отнеся за мен“, каза Манов.
По думите му е много важно децата също да питат „Що е то“. „Детското любопитство е в основата и е първопричина за тяхното изграждане като личности. Светът се овладява чрез личното любопитство. Училището и другите задължителни форми на образование не са толкова ефективни, ако ти нямаш собствено вътрешно любопитство и неустоимо желание за знание“, посочи Божидар Манов.
Той отбеляза, че „що е то“ е фраза на гатанките от предмодерната епоха, като днес тя би била „какво е това“. „Старият говор използва формулата „Що е то“ и винаги всички гатанки завършваха по този начин. Имам предвид гатанките на нашите малцина класици на детската литература - на първо място Асен Разцветников, който още през 1934 г. издава книга с гатанки в издателство „Хемус“, после я допълва, разширява, преиздава. След войната, 50-те години, активно започва да пише и Ран Босилек, като освен „Патиланци“, има и хубави гатанки. След него - Асен Босев. И това бяха най-ярките имена на подобна литература за деца. Има и други автори, разбира се, но те нямат техния талант, тяхната популярност и действителни постижения. Неслучайно ги споменавам, тъй като те са изключително уважавани и имат свое запазено място в българската детска литература. Казвам това за тях, след Луис Карол, тъкмо защото се разграничавам. Аз нямам такива авторски качества, поне не съм ги декларирал, развил“, каза Манов.
Автор на илюстрациите в „Що е то? Гатанки в стихове“ е Ясен Григоров. Книгата излиза с подкрепата на фондация „Братя Мормареви“, издава я „Колибри“, разказа авторът.
Божидар Манов е роден през 1947 г. Той е кинокритик със стотици публикации в печатни и електронни медии, професор, доктор на науките по изкуствознание, почетен гражданин на София. Бил е вицепрезидент на ФИПРЕССИ (Международна федерация на филмовите критици). Автор е на девет книги за кино (теория и критика) и преводач на шест романа. През 2023 г. „Колибри“ издаде сборника с разкази „Хора с прякори“, втората му белетристична книга след „Неизмислено човече“ (2004).